През 1991 г. официално е обявено разпадането на Съветския съюз, като през ноември същата година на среща в Ново Огарьово, представители на седем съюзни републики (Русия, Казахстан, Беларус, Азербайджан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан), съгласуват основните положения на нов съюзен договор. В срещата не участват Украйна, Узбекистан, Армения, Грузия и Молдова, както и трите прибалтийски съветски републики - Литва, Латвия и Естония, които доста преди това обявяват намеренията си и предприемат действия за конституирането си като независими държави.
След продължителни и доста остри спорове и консултации, в началото на август 1991 г. окончателно е съгласуван текстът на договора. В проекта за нов съюзен договор е предложено федерацията да се нарича Съюз на суверенните съветски републики (СССР). Малко преди откриването на процедурата по подписването на новия съюзен договор от 19 до 21 август 1991 г. в Москва е направен неуспешен опит за преврат, целящ запазване на съществуващото държавно-политическо статукво.
На 23 август 1991 г. Борис Елцин, избран през юни с.г. за първи президент на Руската федерация, издава указ за временно прекратяване на дейността на Комунистическата партия на РСФСР до изясняване на участието й в опита за преврат. Запечатана е сградата на ЦК на КПСС, а в. „Правда” е национализиран. На 25 август 1991 г. Горбачов декларира, че се отказва от поста си генерален секретар на ЦК на КПСС и че напуска партията. На 28 август 1991 г. на извънредна сесия на Върховния съвет на СССР е прието решение за преустановяване на дейността на КПСС на цялата територия на страната, като този акт е мотивиран с участието на нейни ръководни структури в опита за преврат от 19 август.
На 2 септември на извънредна сесия на Конгреса на народните депутати на СССР от името на Михаил Горбачов и ръководителите на 10 ре-публики е огласена декларация, в която се предлага изграждането на общност на независимите държави, в който да бъде запазено единното политическо, икономическо и отбранително пространство, сключването на до-говор за икономически съюз между всички ре-публики и ускореното провеждане на икономически реформи. Декларацията е подкрепена и от Елцин.
На 8 декември 1991 г. държавните ръководители на Русия, Украйна и Беларус Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич подписват в Брест договор за създаване на Общност на независимите държави (ОНД). Договорът, подготвен от Елцин, отхвърля проекта за нов съюзен договор, с мотивировката, че преговорите около този нов съюзен до-говор са стигнали до „задънена улица”, че недалновидната политика на центъра е довела до пълна икономическа и социална дезинтеграция.
В тази обстановка трите страни обявяват, че договорът за образуване на Съюза на съветските социалистически републики от 1922 г. е изчерпал възможностите си. Съветският съюз като субект на международното право и като геополитическа реалност престава да съществува. Беловежкият договор прави излишен поста президент на Съветския съюз, доколкото представляваната от него държавна организация е обявена за несъществуваща, а органите й губят право да действат на територията на Русия, Украйна и Беларус.
На 12 декември 1991 г. руският парламент ратифицира Бресткия (Беловежкия) договор. Прието е специално решение за денонсиране на договора от 30 декември 1922 г. за създаване на СССР. Руските представители напускат съюзните представителни структури, което фактически води до ликвидирането на Върховния съвет на СССР.
На 21 декември в Алма Ата се провежда конференция с участието на държавните глави на Молдова, Азербайджан, Армения, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан, Украйна, Беларус и Русия (Грузия присъства в качеството на наблюдател). Горбачов като съюзен президент не е поканен за участие. На тази конференция се договарят редица важни положения относно функционирането на Общността на независимите държави и се прави предварително разпределение на политическото, правното, икономическото и социалното наследство на Съветския съюз. Орган на новата структура става Съветът на държавните глави, първото заседание на който се провежда в Минск на 30 декември 1991 г.
На 26 декември Върховният съвет на СССР заседава за последен път. Прието е решение за саморазпускане на съюзния парламент и е обявен краят на съществуването на Съветския съюз. Същият ден Михаил Горбачов подава официално оставка.
1999 г. Борис Елцин, първият демократично избран президент на Русия, доброволно подава оставка и предава поста на Владимир Путин. Славата му достига своя апогей два месеца, след като става първият президент на Руската федерация, по време на опита за „пуч”, когато оглавява гражданската съпротива срещу опит за държавен преврат и е обявен за „спасител на демокрацията”.
Щурмът на парламента през есента на 1993 г. обаче опетнява имиджа му и поставят под съмнение управленските му качества. Финансовата криза от лятото на 1998 г. окончателно води до загуба на доверието в Елцин.
На 31 декември в изненадващо телевизионно обръщение към народа, Елцин обявява своето оттегляне от поста президент на Руската федерация и посочва Владимир Путин за свой наследник до изборите 26 март 2000 г.
В своята реч Елцин моли за прошка за грешките, които е допуснал по времето на своето управление и заявява, чв Русия има нужда от нови политически лидери през новото хилядолетие. „Моля за прошка за това, че не успях да осъществя мечтите на хората, които вярваха, че ще успеем с един скок да преминем от сивия тоталитаризъм, в светлото, богато и цивилизовано бъдеще”, казва той..
След оставката си Елцин почти изчезва от публичното пространство. На 1 февруари 2006 г., по повод 75-годишнината му, той е награден с църковния орден на Димитрий Донски, който се присъжда на ветерани от Втората световна война, но също и на хора, допринесли за „защитата на Отечеството”.
