Юбилярят е роден в ловешкото село Радювене на 4 февруари 1939 г. Завършил е заводско училище и вечерна гимназия в Ловеч, а след това и българска филология в Софийския университет. Работил е като журналист в „Заря на комунизма” и драматург в Ловешкия драматичен театър.
Първото му публикувано стихотворение излиза в брой 1 на сп. „Родна реч” през 1957 г. Първата му книга носи името „Място за моето лице”- 1968 г. , Следват стихосбирките „Збрана лирика” – 1969, „Мигли от светлина”- 1975 г., „Вечността на миговете” -1979 г., „Повече от живота” -1983 г., „Кози и ангели” – 1993 г. „Любопис” – 1995 „Златна свобода”- 1997 г., „Исо със оси” – лирографика, 2001 г. и „Братовчедите на поп Кръстьо”. Поставени са неговите пиеси „В подножието на Голгота”, 1971 г., „Перуниките горят”, 1976 г., „Златна свобода”, 1990 г.
„Нещо с мен трябва да се е случило, за да напиша стихотворение”, разкрива за творческата си работилница поетът Марин Колев. Той казва, че никога не тръгва към поезията от абстрактната идея. Вглежда се в истинските неща около него и търси подгходящата поетична дреха.
Затова му помага свободния стих. „Докато спазя правилата в красическото стихотворение, се отклоня от това, което искам да кажа”, разсъждава поетът за предимствата на свободния стих. Той не вярва в поезията, която се излива на един дъх. Редактира творбите си многократно, така че да остане верен на случката от живота и идеята, която иска да изрази.
