Торбички, найлонки, кесийки, пликчета, потници ... Както и да ги наричат в различните краища на България, става дума за едно и също нещо - полиетиленовите пликчета за еднократна упортеба, които от години съпътстват ежедневието на съвременния човек.
Има ги навсякъде - в магазина, в дома, в офиса, в колата, във всяко чекмедже, в дамската ви чанта, в кофата за боклук и къде ли още не. Ще ги срещнете да "красят" поляни и околоблокови пространства, с тях се "кичат" често и дърветата.
Червени, бели, черни, жълти, сини, зелени, шарени, с надписи, с цветенца ... Толкова сме свикнали с найлонките, че вече дори не ги забелязваме, освен ако силният вятър не ги запрати право в лицето ни. На пръв поглед безобидни, тези шумкащи торбички могат да затрият цялото човечество и живота на земята, предупреждават природозащитниците.
Звучи пресилено, но е факт. Една торбичка има средна използваемост около 30-40 минути, а годините, нужни за нейното разграждане, са няколко стотин. Животът й започва от магазина, в който пазаруваме, изминава пътя до дома ни и отива на балкона в кофата за смет. От там в контейнера пред блока, после в сметоизвозващата кола и право на сметището.
Никой не може да каже с точност колко дълго "живеят" там торбичките, но специалистите твърдят, че става дума за не по-малко от 100 години. През това време тровят земята, птиците и животните, а чрез тях и нас - хората. Защо тогава си причиняваме тази предизвестена смърт, ще попитате. За пари - разбира се!
Полиетиленовите торбички са в пъти по-евтини от хартиените и биополимерните, а както знаем, в повечето магазини те вървят безплатно с покупката. Решение на проблема има, но всичко опира до пари, коментира изпълнителният директор на една от компаниите, преработващи отпадъци от опаковки - Тодор Бургуджиев от Екопак България. Той посочи различни примери за това как са решени нещата в европейските държави и даде за пример Холандия. Там се използват т.нар. биополимери, които се разграждат в период от 2-3 месеца.
Някои от големите световни вериги магазини вече не подаряват, а продават найлоновите пликове. Това е част от стратегията за намаляване употребата им, но в повечето случаи въпросните магазини не предлагат заместител на найлонките, което до някъде обезсмисля идеята.
Други пък вече изцяло изключиха полиетиленовата торба от асортимента си, като призоваха клиентите да носят със себе си добрата стара платнена торба. Предтекстът е, че хартиената също не е особено добро решение, тъй като не само струва скъпо, но и отива доста дървен материал. Това обаче в чужбина.
У нас все още няма такива магазини, а още по-малко такова съзнание у хората. На пръсти се броят и българските общини, които казаха "не" на найлоновите торби в магазините с наредба и Плевен не е сред тях. Този въпрос трябва да се реши на държавно ниво, смята кметът Найден Зеленогорски. По думите му, решението ще дойде бързо и ще бъде максимално ефикасно, ако се намери обща практика за цялата страна, а също и логична нормативна база.
Все от някъде, обаче, се тръгва. На това мнение е кметът на община Кюстендил, който е свеж пример за добро начало. Оказа се, че системата в Кюстендил работи вече година и половина. С решение на общинския съвет, там беше въведена годишна такса от 3000 лева на кв. м търговска площ за търговци, решили да ползват полиетиленови торби. Таксата се дължи не само за торбичките тип "потник", но и всички полиетиленови пликове, включително чувалите за смет и най-малките полиетиленови пликчета, използвани за опаковането на стоки.
От началото на 2011 година найлоновите торбички за еднократна употреба могат да бъдат премахнати в цялата държава, обяви преди 20-тина дни министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Идеята е това да стане по икономически път, а не чрез тотална забрана от страна на държавата.
„Да се сложи една такса, която ще бъде тотално неприемлива и торбичката ще стане непродаваема", каза министърът и даде примерна цена от лев за торбичка, при положение, че полиетиленовата струва 0,0005 стотинки. До тогава, вместо да чакаме някой да ни бръкне в джоба или да ни налага забрани, можем просто да носим в себе си чантичка за многократна употреба от плат или хартия, защото всяка промяна тръгва от нас самите.
