Туристи от ТД Осогово из девствените кътчета на Милевската планина

Туристи от ТД Осогово из девствените кътчета на Милевската планина
Туристи от ТД Осогово из девствените кътчета на Милевската планина / ТД Осогово
Над 250 човека от България и Сърбия се включиха в организираното от туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил и Трънското туристическо дружество изкачване на връх Милевец. Връх Милевец е първенец на граничната Милевска планина. Висок е 1733 м. и е разположен на самата граница между България и Сърбия. Намира се в община Трекляно. 

Туристи от ТД Осогово из девствените кътчета на Милевската планина
ТД Осогово

Инициативата бе в подкрепа на Граждански инициативен комитет „За чиста природа” в борбата им срещу намеренията за проучване за метални полезни изкопаеми на огромна територия в Кюстендилско и Треклянско. 

С преходът до връх Милевец участниците отбелязаха и Световният ден на интензивното ходене. В центъра на Трекляно, преди началото на прехода бе разиграна томбола. Участниците получиха атрактивни награди, подсигурени от Министерството на младежта и спорта и Община Кюстендил. 

Туристи от ТД Осогово из девствените кътчета на Милевската планина
ТД Осогово

Туристи от ТД Осогово из девствените кътчета на Милевската планина
ТД Осогово

„Времето беше чудесно, видимостта също, което позволи на хората да видят уникалната красота на Краището“ - споделиха туристите.
Под ръководството на водачите туристите поеха по тесния горски път, движейки се в тунел под старите букови дървета. Красотата е несравнима. Началото на преходът започна от село Метохия - странно място с още по-странно име. Селото съществува още от Средновековието, а самото име подсказва, че в землището му е имало метох - клон на Милевския манастир, който днес се намира в Сърбия. Според историческите извори метохът е разтурен след като калугерите опозорили невеста от съседно село. 

Разстоянието между Метохия и Побит камък е 6 километра. Мястото изглежда така, както е изглеждало и преди сто години. Природата в района е приказна, но хората просто ги няма. Тръгнали са си. Понесли са със себе си бремето на живота, заключили са домовете си, които пустеят и се рушат под влиянието на времето, а растителността обхваща всичко наоколо. Бавно, но сигурно.
Първата ни цел е село Побиен камик. Всъщност селото се е казвало така до 1966 г. Днес е просто Побит камък. И няма постоянни жители. Странно е разположението му в непосредствената близост до границата. Историческите сведения сочат, че Побит камък е възникнало като рударско селище. 
С този регион завинаги е свързал името си един селянин от Побиен камък, Асен Джокин. Той сам със свои средства прави четири чешми и подобрява една, като при неговия надпис уточнява, че е имало стара чешма,  той само я е разширил. Най-великото творение на Асен Джокин е чешмата току под вр. Милевец с дървения заслон до нея. 
Достигайки в селото, първото нещо, което туристите забелязаха, е табела, приветстваща посетителите с добре дошли. Виждат се и покривите на няколко къщи. Селото е основано до каменен оброк, представляващ огромен обработен каменен къс, като в частта, която сочи на изток има издълбан кръст. Самата големина на този каменен къс всява респект. Такива скали наоколо няма. След фото пауза се отправяме към крайната ни точка – връх Милевец. Изкачването е сериозно, но някак си сред тази красота почти не се усеща. 
Вървим с умерено темпо към граничната бразда, която се намира на не повече от километър от селото. А на върхът ни чакат нашите приятели туристи от Сърбия. С развети знамена и приповдигнато настроение направихме стотици снимки от върха. 
Сгушено сред приказната зеленина, Краището ни прегръща с меките си гънки. Едно запомнящо се място. Място, което вдъхва сили, вяра и надежда.

Туристи от ТД Осогово из девствените кътчета на Милевската планина
ТД Осогово

Туристи от ТД Осогово из девствените кътчета на Милевската планина
ТД Осогово

Пътуваме обратно по домовете си, размишляваме, тъгуваме, радваме се. Настроенията в нас се сменят, както се сменят и пейзажите край пътя. Всичко е прекрасно, просто защото е прекрасно. Живеем в чудна страна, която макар и малко позабравена, си е нашата страна. И трябва да я обичаме... 

Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил
Силвия Михова, ТД Осогово