Съдия Йоланда Цекова отказа да бъде направена очна ставка между кмета на Кюстендил Петър Паунов и бившия областен управител Любомир Анчев, както и очни ставки между Анчев и бившият директор на Гражданска защита-Кюстендил Цоне Григоров и бившият секретар на общината Борислав Крумов.
Прокурор Владимир Мицов поиска очната ставка с кмета на Кюстендил, за да стане ясно дали Паунов е знаел, че „Консорциум за инженерингови проекти и строителство" ДЗЗД, представляващ обединение от „Люко-К" ООД и „Стройпроект" ООД, вече работи на обектите, преди подписването на договора с него. Съдия Цекова отговори, че не са налице противоречия в показанията, и че Петър Паунов е бил достатъчно обстоятелствен и е обяснил подробно ситуацията.
Очната ставка с Григоров и Крумов бе поискана, за да стане ясно кой е извикал техниката на консорциума, а не тази на фирма "Рила".
Съдът прие като доказателство по делото извадка от одитен доклад за община Кюстендил, който касае изразходването на средствата за бедствия и аварии.
За първи път по делото показания даде обвиняемият Любомир Анчев. Той говори повече от един час и разказа за фактите и събитията след природното бедствие на 10 ноември 2009 г., кой му се е обадил, как е организиран кризисен щаб, как е съставена комисия, която да огледа засегнатите райони.
Комисар Стефко Бурджиев, който тогава бе директор на Гражданска защита пристигна в Кюстендил на 11 ноември 2009 г., по заповед на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, за да се запознае с щетите и да направи предложение до Междуведомствената комисия по бедствия и аварии за възстановяване на щетите, разказа Анчев. За два дни са обиколени всички обекти и количествено- стойностната сметка е отнесена на министър Цветанов от комисар Бурджиев.
"При една от срещите ни с кмета Петър Паунов, на която коментирахме как да действаме и кои фирми да работят, моето предложение бе за две кюстендилски фирми. Споменах фирма "Рила", на което Паунов реагира остро и каза, че няма да ги допусне да работят на общински терен. Второто ми предложение бе за "Руен холдинг", като реакцията беше същата. Не познавам собствениците на тези фирми, но знаех че имат техниката и опит. Разбрахме се да търсим фирма с потенциал, която да влезе до всяка критична точка, но от община Кюстендил нямаше развитие. Като областен управител имах за цел да не допуснем воден режим в Кюстендил. Съвместно с "Кюстендилска вода" бе направено всичко възможно да се стигне до трите водохващания и Кюстендил не остана и ден без вода", заяви пред съда Любомир Анчев. Той цитира извадки от изказвания на кмета Паунов пред медиите, че в Кюстендил няма подходяща фирма, която да извърши ремонтите.
Междувременно излиза доклада на Стефко Бурджиев, според който са необходими 1 707 480 лв.
"За мое учудване, средствата поискани от община Кюстендил бяха драстично повече, с 6,4 млн. лв. Обадих се на Бурджиев, че няма да подпиша такава сметка и община Кюстендил загуби интерес. Аз се свързах с фирма от София, не ги познавах, но те реагираха незабавно, специалисти огледаха обектите и се започна работа", допълни в показанията си бившият областен управител Любомир Анчев.
Съдия Йоланда Цекова попита обвиняемия "Как сина Ви започна работа във фирма "Еко лес"?
"Той е пълнолетен, познава се с Любомир Кирилов. Не съм бил в течение на тези неща", отговори Анчев.
В края на показанията си, Любомир Анчев каза: "Не съм излизал от правомощията си. Комуникативен съм, за разлика от други. Не съм влиял на процеса и разследването. При повдигането на обвинения срещу мен сам подадох оставка пред Министерски съвет. Подхождал съм отговорно без да изземвам функции".
В момента текат пледоариите на обвинението и защитата в Кюстендилски окръжен съд, като по информация на Дарик се очаква и присъда.
Бившият областен управител Любомир Анчев е обвинен в превишаване властта и правомощията си, че не е изпълнил служебните си задължения, с цел да набави за другиго - за „Консорциум за инженерингови проекти и строителство" ДЗЗД, представляващ обединение от „Люко-К" ООД и „Стройпроект" ООД, облага на обща стойност 486 530,79 лв. и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици в размер на 486 530,79 лв. за централния бюджет на България.
