Храмовия си празник отбелязва на Димитровден църквата в Димитровград, която носи името на Св. Димитър. По този повод рано тази сутрин там започна служба. От снощи в храма е и иконата на Св. Петка с нейната одежда, донесени от пловдивския митрополит Николай. Светините идват от румънския град Яш и ще останат за поклонение в димитровградската църква до обяд на 29 октомври.
По традиция в обедните часове днес от църквата „Св. Димитър” в Димитровград ще раздадат курбан на миряните.
Днес българската православна църква почита паметта на Св.Великомъченик Димитрий Мироточец. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима”. Като предвестник на зимата и на студа, светецът се свързва със света на мъртвите. Затова в съботата преди празника е една от най-големите Задушници.
В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус. На Димитровден се приготвя курбан и различни ястия от птици и зеленчуци.
Около Димитровден приключвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите. След Димитровден всички дюлгери се завръщали по родните си места и зимували там до следващата пролет.
На празника по стар обичай се правят предсказания. Първият човек влязъл в къщата като гост показва каква ще бъде следващата година. Наричали го полазник – ако е добър и заможен човек, семейството ще бъде състоятелно и ще има богата трапеза. Ако на Димитровден месечината е пълна - пълен ще бъде кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
По стар български обичай на имен ден се ходи неканен. На именника носят бели цветя, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да е здрав през ц
