Бежанци ли са сирийските “бежанци”?
Бежанци ли са сирийските “бежанци”? / Dariknews, архив

Законът за убежището и бежанците (чл.4, ал.5) и Конвенцията за статута на бежанците (чл.31, т.1) пределно ясно казват, че чужденец може да пресече незаконно българските граници, за да поиска закрила (убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут) само ако пристига направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му.

Този текст е основополагащ. Сирийците и другите чужденци, които пристигат от Турция, незаконно пресичайки границата ни, не идват от застрашена зона. Тоест там няма опасност за посегателство срещу тях и поради това извършват престъпление като пресичат незаконно границите на страната ни. Срещу всеки, който извършва престъпление, следва да се образува наказателно производство. И това задължение следва да се изпълнява. Умишленото му неизпълнение също би следвало да води до съответните последици. Сигурен съм, че прокуратурата се води от най-добри намерения, като не образува наказателни дела. Но ако прокуратурата и полицейските органи започнат да изпълняват тези си задължения, потокът от имигранти веднага рязко ще намалее, особено ако наказанията са ефективни. Ето защо би следвало да се обяви сред потенциалните емигранти в Турция, че след определен срок България ще започне да спазва законите си и няма  да толерира незаконното преминаване на границата си. Идващите от Турция чужденци могат законно да поискат статут на бежанец или дистанционно оттам, или като се явят на контролно-пропускателните пунктове на границата ни с Турция.

Tурската гранична охрана свободно пуска бежанците да преминават през иначе добре охраняваната от Турция граница. Турция е сигурна държава, където идващите чужденци са в безопасност и няма от какво да бягат. Още повече, че в чл. 13, ал.1, т.13 от закона се казва „Молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато... чужденецът... идва от сигурна държава по произход или от трета сигурна държава, включена в минималния общ списък, приет от Съвета на Европейския съюз, или в националните списъци, приети от Министерския съвет".

Няма никакво съмнение, че една част от идващите от Турция сирийци са пострадали от гражданската война в Сирия. Но те вече са избягали в Турция, там живеят в прилично уредени бежански лагери и няма опасност за живота и здравето им. Голямата част от сирийците и другите минаващи с тях чужденци идват в България, за да продължат на запад. Тоест това са хора, които търсят по-висок стандарт на живот. Същото, което търсят над 1 млн. български емигранти в чужбина. Какво се получава -

българите емигрират, защото живеят бедно в България и за част от тях държавата ни не може да се погрижи. А идват чужденци, за които същата тази  държава се грижи за разлика от собствените си избягали от България граждани.

Няма нищо справедливо в това най-бедната държава в Европейския съюз да се грижи за икономически имигранти, които не са истински бежанци и нарушават българските закони, извършвайки престъпление. За отбелязване е, че досега на практика не сме получили нищо съществено от  ЕС  за бежанците .Обещава ни се „експертна помощ" и вероятно някакви средства в бъдеще. Може би ще получим нещо, но това в никакъв случай няма да покрие съществената  част от разходите. И нищо чудно аргументът за това да е, че сирийците не са истински бежанци. Както често се случва, Европейската комисия тръгна да помага за проблема с бежанците на богатите средиземноморски  държави като Италия и игнорира в пъти по-бедната и в пъти по-малка България. Дали българското правителство не трябва да потърси правата си на равноправен член на Европейския съюз? Има много по-решителни начини за това.

Всяка държава има своя обособена култура и придобивки. Сирийците имат твърде различен начин на живот. Поради това, ако броят им се увеличи, те трудно биха се вписали в типичния за България начин на живот. Идването им в големи количества представлява опасност и за начина на живот на българите, особено в по-големите градове. А това е предпоставка за конфликти и евентуално може да бъде основа за насилие. Примери има в изобилие по света. Затова и най-развитите държави са въвели визов режим - за да не страдат техните граждани от неподходящи имигранти.