Преди седмица в една детска градина в Габрово избухна епидемичен взрив от салмонелоза. Това предизвика доста въпроси в габровци - основните как, откъде и защо. Със сигурност източникът още не е ясен. Вероятно няма и да бъде доказан. В детската градина обаче няма нови случаи. Мерките, предприети там от РИОКОЗ се оказаха ефикасни.
Сега обаче има нов регистриран случай на заболяването в друга детска градина. И изследванията започват отново... и проблемите с тях. Оказва се, че има контактни лица, които отказват да дадат проби. Неприятно и неразбираемо. Възможно ли е тези хора да не осъзнават, че рискуват собственото си и на околните здраве. Или пък просто не искат да бъдат поставени под карантина? А може и да се чувстват недосегаеми, или пък въобще да не им пука? Въпроси, чийто отговор могат да потърсят народопсихолозите. Проблемът с тези опърничави граждани не е маловажен, но големият въпрос е друг - дали пък източникът на заразата не е в храната? Вероятно -не, но за да има сигурност, е нужно изследване на хранителните продукти от животински произход. И точно тук се натъкваме на един прадокс. Кой контролира тези храни?
От РИОКОЗ ни насочиха към ветеринарен контрол. Освен това ни информираха, че до този момент в инспекцията няма официален отговор на тяхно уведомително писмо до ветеринарната служба, дали въобще е правен такъв анализ в засегнатата детска градина. Когато поискахме конкретен отговор от държавен ветеринарно-санитарен контрол в Габрово, бяхме препратени отново в РИОКОЗ. А шефката на ДВСК, като че ли, не бе сигурна чие задължение е този анализ. Все пак обеща да провери и следобед да ни отговори дали от ветеринарната служба са вземали проби - близо 10 дни след обявяване на епидемичен взрив от салмонелоза при едни четиригодишни деца.
И вече въпросът, който трябва да зададем е докога ще става това прехвърляне на отговорности между институциите? И в крайна сметка, кой контролира безопасността на храните?
