Ще Ви опиша случая, при който моето куче - 9-месечна немска овчарка, беше най-безцеремонно застреляно. Това пише до редакцията на "100 вести" Венцислав Петков от село Поповци. Оказва се, че убитото и намерено в околностите на населеното място животно, за което Дарик съобщи, е било част от неговото семейство.
Селянка без милост гръмна немска овчарка
Разказът на Венцислав Петков е достатъчно интригуващ и дава повод за тревожни изводи, свързани както с отделни членове на една общност, така и с обществото като цяло.
"На 7 август 2016 г. между 18.00 и 19.00 часа в село Поповци (Куката - както го знаят всички), област Габрово, аз и мой приятел извършвахме разтоварна дейност в двора на къщата, в която живея. Входната врата беше отворена и кучето се въртеше около нас.
Рекс е 9-месечна немска овчарка, кучето не е агресивно и е изключително добронамерено към хората, игриво и никога никой не е нападало. Контактува с много и най-различни хора и никога не е показало и най-малък признак на агресия.
И друг път е успявало да се измъкне през отворената врата, разхожда се по улицата и се прибира вкъщи. След като свършихме с разтоварването, взехме да търсим Рекс, да го викаме, но той не се появи. Започнахме с моя приятел да обикаляме по улицата и да го викаме.
Тогава съсед от същата улица дойде при мен и ми каза, че кучето ми най-вероятно е било убито, защото видял как негов съсед го натъпква в голям найлонов чувал и го товари в багажника на джипа си. Всичко това се разиграва пред къщата на свидетеля, на отсрещния тротоар и на около 30 метра от къщата на заподозрения в жестокото убийство. Свидетелят ни обясни кой е човекът и каква кола кара.
Веднага с моя приятел тръгнахме да търсим въпросния човек, тъй като решихме, че не е толкова лесно да умъртвиш такова куче и има вероятност то да е само зашеметено и още да има шанс да го спасим.
Искам да уточня, че до този момент аз не съм познавал този съсед, нито съм го виждал, нито пък съм имал някакъв контакт с него (отскоро имам къща там и почти не познавам съседите си). В емоционалното състояние, в което изпаднах, и яда си (направо ми причерня) на излизане от една от преките улици (докато обикалях да търся колата на заподозрения) не прецених правилно пътната обстановка и блъснах друг участник в движението.
Ударът не беше силен, но трябваше да изчакаме органите на реда. Правя това уточнение, защото това ме забави с подаването на сигнала в полицията за убитото куче. В този момент дойде и съпругата на моя приятел и тя тръгна да обикаля селото с колата си и да търси заподозрения.
Не след дълго въпросният се появи в центъра на селото. Беше спрял джипа си и беше отишъл на детската площадка. Там най-вероятно изчакваше жена си, която явно беше разбрала, че вече знаем, че той е натоварил кучето и го е закарал някъде.
В момента, в който тя е отишла при него, деца от улицата ми казаха, че колата на въпросния е в центъра на селото и той е там. Тръгнах натам с моя приятел (от мястото на ПТП-то, което е на 50 м от центъра на селото).
Директно го попитах: „Къде е кучето ми, какво направи с него?". Единственото, което казваше, е: „Човек, дай да ти го платя и да забравим за случая". Не каза защо го е убил, как го е убил, къде го е изхвърлил, само повтаряше: „Дай да го платя и да се оправим и да не се раздухват нещата".
Въпросният е подполковник Емил Михайлов, бивш шеф на Военно окръжие - Габрово и доколкото знам, е бил ръководител на Българска мисия в Кандахар. Жена му, доколкото разбрах, също е военна, но вече не работи като такава. Докато той е действащ военен и продължавал да ходи по мисии (поне така казаха съседите му).
Разговаряхме около 5 минути, през цялото време той само повтаряше: „Дай да ти платя кучето", като през това време постоянно се обръщаше към жена си, разменяха си някакви думи и пак повтаряше: „Дай да го платя и да забравим". Като видя, че нещата няма да се разминат, ми каза: „Ами жена ми го застреля". При което аз си тръгнах и му казах, че директно отивам в полицията. Съпругата на моя приятел остана да говори с него и да го моли да каже къде е изхвърлил кучето и ако има още някакъв шанс да е живо, да се опитаме да му помогнем. На нея е отговорил същото: „Дай да платя кучето и да забравим". Тя го е питала: „Добре, признаваш, че си го изхвърлил, искаш да го платиш, но не казваш къде е. Значи има нещо нередно. Единственият вариант е да си го застрелял и то с оръжие, което не е съвсем наред", тъй като тя не беше чула репликата, която той пусна: „Жена ми го застреля". Тогава той се обърнал и й казал: „Не знам за какво куче ми говориш".
Подадохме сигнал в полицията. Дойде патрул на място, разпитаха свидетелите, а него го натовариха в патрулката. Нямаше ги доста време. Върнаха се с патрулна кола, кола на съдебна медицина, кола на СОД, дознател и ветеринарен лекар. В колата на съдебна медицина беше трупът на кучето. Това, което видяхме (тъй като ни държаха настрана), е, че иззеха пушка и снеха показания от него и жена му, а после и от мен и моя приятел.
До този момент така и не разбрахме защо е убил кучето. Дотук с фактите, които могат да бъдат потвърдени от полицията и от свидетелите. А сега това, което чухме в селото от съседите, но не искат да го потвърдят официално, защото ни казаха, че не искат да имат нищо общо с този човек, защото после бял ден нямало да видят.
Описват го като изключително арогантен, жесток и отмъстителен човек. На улицата често изчезвали домашни любимци, имало и отровени кучета и котки. Съседка разказа, че е виждала да дава малко котенце за „забавление" на кучето си. Забравих да спомена, че въпросният притежава куче, което е доста агресивно (гледа го в двора си). Друга съседка каза, че е видяла въпросния да отваря портата, за да може моето куче да влезе у тях и да влезе в сблъсък с неговото куче (но и тя не желае да даде показания, защото се страхува).
Разказаха ни, че в двора на въпросния подполковник често се чуват изстрели, дори че имали мишени и стреляли по тях. Но това е в сферата на предположенията, защото не мога да го докажа, само описвам какво говорят съседите му. Всички на улицата ни се молеха, ако можем ние да направим нещо и да спрем този човек, защото са вдигнали ръце от него (защото те вече били стари и ги е страх).
Моето лично предположение е, че кучето е убито от Емил Михайлов, а не от жена му, но тъй като той е все още действащ военен, това би му причинило неудобство и затова жена му поема отговорността. А най-лошото е, че според мен кучето е убито за забавление. Човек, който има причина да направи такова нещо, би казал защо го е направил. До този момент нямаме отговор на този въпрос от него.
Какво е казал на полицията, така и не знаем (води се следствие), но се чува, че е казал, че моето куче е нападнало неговото и затова жена му го е застреляла. Но разбира се, това трябва да го докаже. За мен е пълен абсурд, защото както по-горе споменах, Рекс е изключително добронамерено куче, никога не е нападало абсолютно някой.
Според мен това са лъжи и за нападението, и за това, че жена му го е застреляла, за да се избегнат по-строги наказания. Няма логика аз да го питам защо, а той да не дава отговор и като видя, че няма да се размине просто така, буквално е взел да си ги съчинява.
Моето притеснение е, че истината няма да излезе наяве, изхождайки от положението му в обществото. И не, че това е най-големият проблем в държавата - убийството на моето куче, но всеки трябва да търси истината и такива като въпросния подполковник да разберат, че не може безнаказано да безчинстват, да притесняват хората, да убиват домашните им любимци и после най-нагло и арогантно да казват:„Дай да ти платя и да забравим". Такива хора ли пазят родината ни и ни представляват в чужбина? Големи „герои"!"
