Тодоровден

Тодоровден
Тодоровден

Днес е Тодоровден – празникът се отбелязва винаги в първата събота на Великденските пости. Известен е и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Датата на честването му, както и тази на Великден, се определя по лунния календар. Почитането на християнският светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.

 

Празнува се главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт. Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.

 

Най-интересният обичай за празника е надбягването с коне – кушията, в която участва цялото село. Мъжете се обличат с нови ризи, почистват конете, накичват ги и ги извеждат за надбягването. Победителите ги награждават - конят получава юзда, а стопанинът му – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника.

 

Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща, супа от гъби.

 

Имен ден празнуват Божидар, Богдана, Найден, Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.