Помните ли приказката за Хензел и Гретел? Братя Грим са намерили твърде екологичен, от съвременна гледна точка начин, с който тяхната героиня да открие пътя за дома. Момиченцето пускало трохи, които все пак горските птици изкълвали. Е, храната от времето на Братя Грим може да не е била опасна за природата. Как би ви прозвучало, ако ви се налагаше да се запитате „А, тази Гретел, нямаше ли кой да я научи да не замърсява природата”? Добре, че момиченцето от незабравимата приказка просто е пускало трохи.
Не им е лесно на днешните "Хензел" и "Гретел", които живеят близо до едно от габровските села. Няма да го назовавам, защото имам чувството, че колкото повече хора знаят за него и го посещават, толкова по-зле е за него и жителите му. И то заради факта, че трябва да си признаем – мръсни хора сме и това е. Един да го посети и оставя следа. То е достатъчно известно, вероятно мнозина ще го разпознаят. Ще се сетят, че там са прекарали много приятни часове. Дори в обедната почивка можеш да избягаш от горещия град, шума, от многото хора. И да се озовеш, дори за час, в един оазис на тишината, жабешкия хор, сенките на върбите, шума на течаща вода. Свят, в който да се потопиш и да бъдеш сам със себе си. Или с хората, които ти дават положителна енергия.
След цялата тази идилия, обаче, ми се налага да се върна към Хензел и Гретел. Повечето хора гледат на тях като на невинни деца. Световноизвестният автор Тери Пратчет намеква, че са яли къщата на възрастна жена и после са я бутнали в собствената й фурна (което е друг поглед върху тяхната невинност, разбира се, както и върху виновността на собственичката на захарната къща). Но никой не е твърдял, че героите на Братя Грим са замърсявали природата, като са пускали храна, където им падне. Да си го кажем честно, трябва да благодарят на птиците, които все пак са изяли, пуснатото.
А, днес? Ако пуснеш нещо, което носиш от "цивилизацията" кой горски обитател ще го изяде?
Тръгваме по пътя към „райското място”, където много хора намират тишина, прохлада и покой.
До селото се стига пеш, с велосипед и кола. Може и с автобус в определени часове, но не ми се вярва точно този вариант да се практикува масово. Следва около километър и половина преход, който най-добре е да се извърви. И тук вече започва историята на съвременните Хензел и Гретел. Те едва ли са изоставени от родителите си. Вероятно дори са посетили мястото семейно. Не им се е налагало да пускат остатъци от храна, за да намерят пътя обратно - в случая с Гретел трохи, в нашата съвременност…ето какво:
И след всичко това все пак следва райското място:
