Фабрикантът Иван Хаджиберов е една от най-колоритните фигури, свързани с Габрово.
Личност с изключително модерно мислене, той внася за първи път в България много от световните постижения.
Иван Хаджиберов явно е следвал разбирането, че който умее да работи добре, трябва да може да се забавлява истински.
По река Дунав от Чехия за него е внесен прочутия оркестрион – голям музикален шкаф, истинско произведение на изкуството, музиката от който забавлявала семейството на Хаджиберов и видните гости, посещавали имението му край Габрово. Между тях и Цар Фернинанд.
Преди оркестриона в дома си, Хаджиберови се забавлявали с една музикална кутия. Много по-малка от оркестриона, тя също има своята стойност и е интересна за всеки съвременник.
Музикалната кутия на Иван Хаджиберов се съхранява в Регионален исторически музей-Габрово, вади се в особени случаи, а неин познавач е главният уредник Росен Йосифов.
„Кутията е един от последните варианти, преди масовото навлизане на грамофона. Тя е произвеждана за американския пазар, където швейцарските музикални кутии са много търсени. На нея има надписи на английски език, от които се разбира, че може да се изпълнява мелодия по желание, може да се повтаря дадена мелодия или да се пуснат всичките девет мелодии.
Музикалната кутия на Иван Хаджиберов е произведена от известната швейцарска фамилия часовникари Мермот. Тяхната фирма е основана в първите десетилетия на ХІХ век в Сент Кроа. Освен часовници, те произвеждат и музикални кутии. Кутията на Иван хаджи Беров е от периода 1881-1889 година. Това се вижда от надписите, свързани с патента.
Музикалната кутия се състои от един валяк със зъбци, който при движение предава на метален гребен вибрации, като така се възпроизвеждат мелодиите. Дискът е от цилиндричен тип.
Иван Хаджиберов е известен като новатор. В своето имение, което създава по поречието на река Янтра той представя много новости. Преди да закупи оркестриона в началото на ХХ век, се сдобива с тази музикална кутия. Днес тя се съхранява във фондовете на Регионален исторически музей-Габрово. Смея да твърдя, че е единствената, запазена в музей в областта.”
Личност с изключително модерно мислене, той внася за първи път в България много от световните постижения.
Иван Хаджиберов явно е следвал разбирането, че който умее да работи добре, трябва да може да се забавлява истински.
По река Дунав от Чехия за него е внесен прочутия оркестрион – голям музикален шкаф, истинско произведение на изкуството, музиката от който забавлявала семейството на Хаджиберов и видните гости, посещавали имението му край Габрово. Между тях и Цар Фернинанд.
Преди оркестриона в дома си, Хаджиберови се забавлявали с една музикална кутия. Много по-малка от оркестриона, тя също има своята стойност и е интересна за всеки съвременник.
Българският цар Фердинанд слушал „електрическа музика” при посещението си в Габрово
Музикалната кутия на Иван Хаджиберов се съхранява в Регионален исторически музей-Габрово, вади се в особени случаи, а неин познавач е главният уредник Росен Йосифов.
„Кутията е един от последните варианти, преди масовото навлизане на грамофона. Тя е произвеждана за американския пазар, където швейцарските музикални кутии са много търсени. На нея има надписи на английски език, от които се разбира, че може да се изпълнява мелодия по желание, може да се повтаря дадена мелодия или да се пуснат всичките девет мелодии.
Музикалната кутия на Иван Хаджиберов е произведена от известната швейцарска фамилия часовникари Мермот. Тяхната фирма е основана в първите десетилетия на ХІХ век в Сент Кроа. Освен часовници, те произвеждат и музикални кутии. Кутията на Иван хаджи Беров е от периода 1881-1889 година. Това се вижда от надписите, свързани с патента.
Музикалната кутия се състои от един валяк със зъбци, който при движение предава на метален гребен вибрации, като така се възпроизвеждат мелодиите. Дискът е от цилиндричен тип.
Иван Хаджиберов е известен като новатор. В своето имение, което създава по поречието на река Янтра той представя много новости. Преди да закупи оркестриона в началото на ХХ век, се сдобива с тази музикална кутия. Днес тя се съхранява във фондовете на Регионален исторически музей-Габрово. Смея да твърдя, че е единствената, запазена в музей в областта.”
