10 милиона души работят в европейското земеделие днес, а 4 милиона от тях са сезонни работници. Над 30 % от българите работещи в Европа са сезонни работници в земеделието. У нас по данни на НСИ в селското стопанство се трудят над 220 000 души. Повечето от тях живеят от годишния си доход от земеделска работа. Временната работа е все по-често срещано явление особено в Южна и Източна Европа, а социалните условия и права са много по-малко. Това заяви евродепутатът Момчил Неков по време на семинар за пpoтивoдeйcтвиe нa нeдeĸлapиpaнaтa зaeтocт в зeмeдeлcĸия ceĸтop в Пловдив.
Според него трябва да обърнем по-голямо внимание върху земеделието у нас и да го развием с помощта на европейските политики.
„Трябва да отбележа със съжаление, че днес 85 % от храната ни е внос, а не собствено произвоство“, каза Неков.
„Проблемът с работната ръка в земеделието у нас е сериозен, най-напред, чисто демографски и второ полагането на недеклариран труд. Смятам, че е необходимо ограничаването му, както и показване на добри практики в противодействието на недекларирания труд“, коментира Момчил Неков.
60% от българите категорично подкрепят въвеждане на термина за качество „планински продукт“
„Не трябва да забравяме, че селскостопанският труд е тежък, той е на поле, в оранжерии, във ферми. Рисковете за здравето – произлизащи от това, че са изложени на директни времеви условия, са по-големи от други места за работа. Тоест необходимостта от защита от злополука, здравните застраховки и прочие са много важни. Работниците трябва да знаят, че има сериозен риск за тях и тяхното здраве и бъдеще. За това смятам, че трябва държавите членки и компетентните органи в тях да информират максимално голям брой работници затова какво означава да си от другата страна на „нерегламентирания труд“, допълни Момчил Неков.
Момчил Неков: Отглеждането на билки би насърчавало развитието на селските райони
„Трудът в селското стопанство става все по-труден за намиране. Има редица причини това да е така, но най-важното, че то не се ползва с атрактивност сред търсещите работа. Затова не трябва да се предлагат мерки, които да затрудняват работещите“, каза евродепутатът.
„Работниците не трябва да бъдат потърпевшите от въвеждането на мерки срещу недекларирания труд. Стъпка в правилната посока е да се предприемат мерки към работодателите. Необходимо е да се въведе система за бърза проверка чрез използване на дигиталните възможности“, посочи Неков.
Той даде пример с Испания, където са въвели система за контрол за секторите портокалови и лозови масиви. Въз основа на реализирана продукция, те изчисляват за колко време и от колко души може да се набере тази продукция. Ако се окаже, че има разлика между тази референтна база и физически осъщественото, например ако излезе, че един берач набере 3 тона портокали на ден, то значи има неестествен и недеклариран процес. По този начин може да се осъществява ефективен контрол.
Момчил Неков: Моята страна България има отлични възможности за производство на протеиновите култури
„Смятам, че и в България може да се въведе подобна система за контрол - на базата на реализирана продукция, да се въведе формула за пресмятане на необходимия персонал. Ако не са осигурявани и регистрирани толкова работници, това ще означава, че се използва недеклариран труд“, заяви Неков.
„Не трябва да забравяме, че недекларираният проблем в селското стопанство е проблем с транснационален характер. Тоест трябва да се подобри и координацията между всички контролиращи органи в ЕС, за да се въведе система на бърз контрол и верифициране, с което да се постигнат резултати в борбата с недекларирания труд“, допълни евродепутатът.
„На европейско ниво и при обсъждане на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ аз настоявам за повишаване на доходите в земеделието и стимулиране на работниците в селското стопанство. Смятам, обаче, че е нужна отговорна земеделска политика и у нас, която да бъде предпоставка за справяне с демографската криза, запазване на българските традиции и национална идентичност в селските райони на страната и даване възможност за оставане на младите хора в сектора“, заключи Неков.
Според него трябва да обърнем по-голямо внимание върху земеделието у нас и да го развием с помощта на европейските политики.
„Трябва да отбележа със съжаление, че днес 85 % от храната ни е внос, а не собствено произвоство“, каза Неков.
„Проблемът с работната ръка в земеделието у нас е сериозен, най-напред, чисто демографски и второ полагането на недеклариран труд. Смятам, че е необходимо ограничаването му, както и показване на добри практики в противодействието на недекларирания труд“, коментира Момчил Неков.
60% от българите категорично подкрепят въвеждане на термина за качество „планински продукт“
„Не трябва да забравяме, че селскостопанският труд е тежък, той е на поле, в оранжерии, във ферми. Рисковете за здравето – произлизащи от това, че са изложени на директни времеви условия, са по-големи от други места за работа. Тоест необходимостта от защита от злополука, здравните застраховки и прочие са много важни. Работниците трябва да знаят, че има сериозен риск за тях и тяхното здраве и бъдеще. За това смятам, че трябва държавите членки и компетентните органи в тях да информират максимално голям брой работници затова какво означава да си от другата страна на „нерегламентирания труд“, допълни Момчил Неков.
Момчил Неков: Отглеждането на билки би насърчавало развитието на селските райони
„Трудът в селското стопанство става все по-труден за намиране. Има редица причини това да е така, но най-важното, че то не се ползва с атрактивност сред търсещите работа. Затова не трябва да се предлагат мерки, които да затрудняват работещите“, каза евродепутатът.
„Работниците не трябва да бъдат потърпевшите от въвеждането на мерки срещу недекларирания труд. Стъпка в правилната посока е да се предприемат мерки към работодателите. Необходимо е да се въведе система за бърза проверка чрез използване на дигиталните възможности“, посочи Неков.
Той даде пример с Испания, където са въвели система за контрол за секторите портокалови и лозови масиви. Въз основа на реализирана продукция, те изчисляват за колко време и от колко души може да се набере тази продукция. Ако се окаже, че има разлика между тази референтна база и физически осъщественото, например ако излезе, че един берач набере 3 тона портокали на ден, то значи има неестествен и недеклариран процес. По този начин може да се осъществява ефективен контрол.
Момчил Неков: Моята страна България има отлични възможности за производство на протеиновите култури
„Смятам, че и в България може да се въведе подобна система за контрол - на базата на реализирана продукция, да се въведе формула за пресмятане на необходимия персонал. Ако не са осигурявани и регистрирани толкова работници, това ще означава, че се използва недеклариран труд“, заяви Неков.
„Не трябва да забравяме, че недекларираният проблем в селското стопанство е проблем с транснационален характер. Тоест трябва да се подобри и координацията между всички контролиращи органи в ЕС, за да се въведе система на бърз контрол и верифициране, с което да се постигнат резултати в борбата с недекларирания труд“, допълни евродепутатът.
„На европейско ниво и при обсъждане на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ аз настоявам за повишаване на доходите в земеделието и стимулиране на работниците в селското стопанство. Смятам, обаче, че е нужна отговорна земеделска политика и у нас, която да бъде предпоставка за справяне с демографската криза, запазване на българските традиции и национална идентичност в селските райони на страната и даване възможност за оставане на младите хора в сектора“, заключи Неков.
