Делата на много личности оформят едно общество. Обикновено водачите – политически лидери, успешни в икономическото поприще предприемачи, интелектуалци, са много разпознаваеми за съвременниците си, а имената на някои дори остават в историята. Ако днес запитаме наши съграждани: „Кои са значимите габровци, изиграли роля за развитието на нашето населено място?”, вероятно биха ни посочили познати от близките десетина години хора. Имената на обществените лидери от малко по-предходен период започват да се изплъзват от умовете, а историята ден след ден полага по малко забрава, за да освободи място за бъдещите водачи на габровското общество. Но няма бъдеще без минало. И без да се вкопчваме в него е добре, от време на време, да припомняме, че не всичко започва от нас и че Габрово има свое място в решаването на въпроси от национално значение, благодарение на личностите родени тук.
Регионален исторически музей-Габрово припомня за тях – една мисия, която е с важно обществено значение.
През 2017 г. се навършват 90 години от смъртта на Иван Пенчов Златин, депутат в Учредителното народно събрание от 1879 г.
Той е роден в Габрово, в семейството на търговец. Завършва класно училище при Никифор Попконстантинов и Тодор Бурмов. След завършването на образованието си бързо се превръща в един от крупните търговци в региона.Освен това той става и изявен общественик. В средата на 60-те години на XIX век е избран за училищен настоятел и касиер. Тази длъжност той изпълнява до 1877 г. Основава търговско дружество „Българско читалищно спестяване“.
Иван Златин е близък приятел и сподвижник на воеводата от Априлското въстание Цанко Дюстабанов. С него са избирани заедно в Габровския градски съвет през 1873-1874 г. През 1875 г. градския съвет прераства в казалийски смесен съвет, а Златин става негов касиер. Освен това той е председател на читалището и надзорник на ученическия мъжки пансион. Член на меджилиса. След Априлското въстание е арестуван заедно с учителите от града.
Член е на първия комитет за гражданско управление в Габрово (1877 г.) През 1878 г. е избран за председател на Габровския градски общински съвет. От следващата година е назначен за председател на Габровския окръжен съд.
През 80-те години на XIX век се прехвърля в столицата и се заема с големи икономически проекти. Сродява се с търговската фамилия от Самоков – Арие. От 1891 г. е съдружник с Илия Г. Бъчваров. Основава ново командитно дружество „Ив. П. Златин & Сие“ с капитал от 2 млн. лв. В него, заедно със сина си Никола Златин са неограничено отговорни съдружници с 30 %. Основател и главен акционер на първата книжна фабрика в Княжество България.
Главен акционер и член на УС на предприятието за постройка на жп линията Роман-Шумен и Радомир-Кюстендил-границата. Това са едни от най-мащабните проекти по това време.
Председател на Софийската търговско-индустриална камара 1902-1904 г. Иван Златин е и основател на Съюза на индустриалците в България.
В Учредителното събрание от 1879 г., което приема Търновската конституция, той участва „по звание“ като председател на Габровския градски общински съвет. Избран за депутат в IV ОНС от Габровска избирателна околия. Виден деец на Либералната партия в Габрово след държавния преврат от април 1881 г. Умира в София на 28 декември 1927 г.
Автор на текста: Иван Христов, Регионален исторически музей-Габрово
ЛИТЕРАТУРА:
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово – Исторически приноси, 1996, с.739-741.
Палангурски, М. Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново 10.II. – 16. IV. 1879 г.Енциклопедичен справочник. София, 2014, с. 125-126.
Славейков П. Р., Габровското училище и неговите първи попечители, Цариград, 1866, с. 48.
Каква личност трябва да си, за да обявят твой предмет за културна ценност 105 години след смъртта ти?
Регионален исторически музей-Габрово припомня за тях – една мисия, която е с важно обществено значение.
През 2017 г. се навършват 90 години от смъртта на Иван Пенчов Златин, депутат в Учредителното народно събрание от 1879 г.
Той е роден в Габрово, в семейството на търговец. Завършва класно училище при Никифор Попконстантинов и Тодор Бурмов. След завършването на образованието си бързо се превръща в един от крупните търговци в региона.Освен това той става и изявен общественик. В средата на 60-те години на XIX век е избран за училищен настоятел и касиер. Тази длъжност той изпълнява до 1877 г. Основава търговско дружество „Българско читалищно спестяване“.
Иван Златин е близък приятел и сподвижник на воеводата от Априлското въстание Цанко Дюстабанов. С него са избирани заедно в Габровския градски съвет през 1873-1874 г. През 1875 г. градския съвет прераства в казалийски смесен съвет, а Златин става негов касиер. Освен това той е председател на читалището и надзорник на ученическия мъжки пансион. Член на меджилиса. След Априлското въстание е арестуван заедно с учителите от града.
История за предатели и герои, за спасен от пламъци град и смърт чрез обесване
Член е на първия комитет за гражданско управление в Габрово (1877 г.) През 1878 г. е избран за председател на Габровския градски общински съвет. От следващата година е назначен за председател на Габровския окръжен съд.
През 80-те години на XIX век се прехвърля в столицата и се заема с големи икономически проекти. Сродява се с търговската фамилия от Самоков – Арие. От 1891 г. е съдружник с Илия Г. Бъчваров. Основава ново командитно дружество „Ив. П. Златин & Сие“ с капитал от 2 млн. лв. В него, заедно със сина си Никола Златин са неограничено отговорни съдружници с 30 %. Основател и главен акционер на първата книжна фабрика в Княжество България.
Главен акционер и член на УС на предприятието за постройка на жп линията Роман-Шумен и Радомир-Кюстендил-границата. Това са едни от най-мащабните проекти по това време.
Председател на Софийската търговско-индустриална камара 1902-1904 г. Иван Златин е и основател на Съюза на индустриалците в България.
В Учредителното събрание от 1879 г., което приема Търновската конституция, той участва „по звание“ като председател на Габровския градски общински съвет. Избран за депутат в IV ОНС от Габровска избирателна околия. Виден деец на Либералната партия в Габрово след държавния преврат от април 1881 г. Умира в София на 28 декември 1927 г.
Автор на текста: Иван Христов, Регионален исторически музей-Габрово
ЛИТЕРАТУРА:
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово – Исторически приноси, 1996, с.739-741.
Палангурски, М. Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново 10.II. – 16. IV. 1879 г.Енциклопедичен справочник. София, 2014, с. 125-126.
Славейков П. Р., Габровското училище и неговите първи попечители, Цариград, 1866, с. 48.
