Антоновден или Лелинден - в народния календар се празнува за предпазване от болести. В българския фолклорен календар Антоновден е познат и като лелинден. Този ден е бил посветен на предпазването от заразни болести. Правела се е питка, намазана с мед, която се е раздавала на децата. Задължително едно парче се е качвало на тавана и се е наричало за лелята. Под това кодово име се е имало предвид - чумата (шарката).
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за болята, за лелята", т.е. за чумата. В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Днес православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики, роден около 250 година в Египет. Според житиеписеца му, Атанасий Александрийский, светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира и е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. Името Антон произхожда от гръцката дума „анто", което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност, благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава „влизащ в бой". Антон е старо римско родово име и означава "безценен, неоценим, който няма цена".
Именници днес са Антон, Антония, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка Тончо, Тонка, Тони.
