Д-р Рачо Ангелов поставя основите на социалистическото здравеопазване
РИМ-Габрово
/
netinfo
През 2010 година вицепрезидентът Ангел Марин дарява на Регионален исторически музей – Габрово работното бюро на д-р Рачо Ангелов. Открива го в закупена от него къща.
Български лекар, офицер и политик, д-р Рачо Ангелов е първия министър на народното здраве след 1944 година. Той поставя основите на социалистическото здравеопазване, отличаващо се със социална и профилактична насоченост, изцяло под контрола на държавата – по съветски образец. Има заслуги за създаването на първите родилни и здравни домове по селата, откриване на втори медицински факултет (в Пловдив), на сестрински и акушерски училища, развитие на аптечното и санитарно-курортното дело и др. От 1947 до 1954 г. е член на Президиума на Народното събрание.
Регионален исторически музей Габрово
Рачо Ангелов е роден на 21 май (2 юни, нов стил) 1873 г. в с. Лисец (дн. кв. на Габрово), в семейството на Генчо Рачев - гайтанджия и Цана Михова, по баща Каролева, по-малка сестра на Райчо Каролев. Расте заедно със седем братя и сестри в средно заможно семейство.
През 1883 г. постъпва в Априловската гимназия, където попада под влиянието на учителите-социалисти Евтим Дабев и Тодор Постомпиров. Рачо Ангелов е деен член на ученическия социалистически кръжок. Завършва през 1890 г. и е назначен за учител в Осман Пазар (дн. Омуртаг). На следващата 1891 г. получава стипендия и от есента е студент в медицинския факултет на Киевския императорски университет „Свети Владимир“.
Д-р Рачо Ангелов, студент в Киев. 1891 г.
В края на 1896 г. д-р Рачо Ангелов се завръща в България. Посрещнат е с радост от габровското гражданство, но по негово желание, е назначен за околийски лекар в Борисовград (дн. Първомай). Там той е единствен лекар за цялата околия. Освен с лечебна дейност, се залавя и с профилактика.
От 1898 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия, а след нейното разцепление се присъединява към тесните социалисти. Заради социалистическите си идеи, д-р Рачо Ангелов е преместен в Харманли. От 1900 до 1920 г. е военен лекар и работи последователно в Пещера, Хасково, Карлово и София. Достига до постовете: член на военно-санитарен съвет, дивизионен лекар, началник на армейска болница и чин полковник.
По време на войните 1912-1913 и 1915-1918 г. прекарва дълго време по фронтовете и оказва помощ на болни и ранени. От 1920 до 1924 г. е на частна практика. През 1919-1924 г. е председател на Българския лекарски съюз (БЛС). Член е на Висшия медицински съвет, а през 1923 г. е негов председател. След атентата в църквата „Св. Неделя” през 1925 г. е арестуван за кратко и интерниран в Банско до 1928 г. Той се изявява като народен лекар – преглежда болните безплатно, а на много дава пари за лекарства.
В идейно отношение д-р Рачо Ангелов се ориентира към групата на „Ораховистите” в Българския лекарски съюз (БЛС). (привърженици на д-р П. Ораховац) Те ратуват за обществено здравеопазване, за социализация на лекарския труд и национализация на аптечното дело. Водят борба с групата защитаваща интересите на частно практикуващите лекари, обявяващи се против общественото здравеопазване.
През 30-те години той е сред организаторите и активен член на групата „Обществен лекар” към БЛС. Тя е проводник на здравната политика на БКП (тогава БРП-комунисти) и пропагандира принципите на здравеопазването в Съветския съюз. На ХХV лекарски събор през 1940 г. е избран за почетен председател.
След създаването на ОФ (17 юли 1942 г.), д-р Рачо Ангелов е член на създадената към него комисия. Той установява връзка с проф. Петко Стоянов, специалист по финанси и професор в Софийски университет, с Никола Мушанов, Димитър Гичев, Кимон Георгиев, Никола Петков, Константин Муравиев и др. представители на левите земеделци, звенари, социалдемократи и др. Има заслуга за създаването на комитети на ОФ в столицата. Къщата му е обявена за сборен пункт на срещите.
По този повод е извикан за справка от известният полицай Никола Гешев и предупреден „да си гледа старините и да стои настрана“, вместо да се среща с „изгърмени политически гилзи“ от опозицията.
След преврата на 9 септември 1944 г. е създадено Министерство на народното здраве под ръководството на д-р Рачо Ангелов. Той е министър на здравеопазването от 1944 до 1947 г. – във второто и третото правителство на Кимон Георгиев и първото правителство на Георги Димитров. Все пак, той не пристъпва веднага към забрана на частната практика, одържавяване на частните болници и аптеки и въвеждане на безплатна медицинска помощ.
Д-р Рачо Ангелов умира на 9 декември 1956 г. На негово име са наречени Първостепенната окръжна болница в София (днес УМБАЛ „Света Анна“) и Варненската окръжна болница (МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД).
