Библиотеката на Конгреса в САЩ и три университета поискаха издание на Държавен архив - Габрово.
Архивният справочник за общинското управление в Габрово (1877-1959) вече пътува към Вашингтон, Блумингтън, Станфорд и Сиатъл.
Най-голямата библиотека в света с 30 милионa книги на 470 езика - Конгресната във Вашингтон, поиска издание на Държавен архив - Габрово. Новината съобщи Стефка Василева, началник отдел „Държавен архив" - Габрово.
Пълното заглавие на изданието е „Справочник по документите на архивния фонд на Градско общинско управление - Габрово в Държавен архив - Габрово и Регионален исторически музей - Габрово (1877-1959)".
Освен Конгресната библиотека, която всъщност е Националната библиотека на САЩ, архивния справочник са поискали да имат и университетските библиотеки на Блумингтън, Станфорд и Сиатъл.
Заявката е изпратена чрез Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" по линията на международния книгообмен. След повече от век името на Габрово отново влиза в Конгресната библиотека.
Българската колекция в библиотеката на Конгреса е над 45 000 тома и е една от най-големите такива извън България, показва историческа справка за развитието на колекцията от 1894 г. до днес.
В справката, изготвена от Анжела Кенън, експерт за България и Русия в Конгресната библиотека, сред най-ранните документи, постъпили от България, Габрово се цитира като място, където през 1905 г. е публикувано изследването „Заразни болести по домашните животни в Царство България през годините 1894-1903".
Най-вълнуващият за Габрово факт е, че сред редките си издания Конгресната библиотека е посочила три книги на Васил Априлов. Това са "Денница новоболгарского образования" (1841), „Дополнение к книге: „Денница..." (1842) и „Българските книжници, или на кое словенско племе собственно принадлежи кирилловската азбука?", Одеса, 1841.
Освен трите издания на Априлов, има и книги, по които се е преподавало в Габровското училище - Граматиката на Неофит Рилски, Букварът на Петър Берон, Кириакодромиона на Софроний Врачански. Априлов попада в библиотеката на САЩ с изключително ценна колекция книги (повечето от Възраждането), собственост на Тодор Плочев. За него се знае не много. Издател, притежавал печатница „Право" на ул. Бачо Киро" 2 в София.
Библиофил, за когото се разказват легенди, бил готов да прекоси България заради едно заглавие. Приятели на шега му казвали, че в еди-кое си село има много ценна книга, Плочев веднага скачали и тръгвал. За изненада на шегаджийте се връщал с цял куфар книги - още по-ценни от тази, за която бил пратен..
Трябва да е бил достатъчно успешен издател, за да натрупва огромна колекция от български редки книги, която обхваща около 40% от цялата българска издателска продукция за периода 1806-1877 година.
Със сигурност е бил и сред столичния хайлаф. В едно изследване на изкуствоведката Розалия Гигова за най-видния представител на движението „Родно изкуство" - живописеца Иван Пенков, се споменава, че Пенков е рисувал стенописи в къщата на известния столичен издател Тодор Плочев.
След 9 септември Плочев емигрира в САЩ и изнася голяма част от книгите, които продава на Конгресната библиотека. В справките се цитира сумата 3.000 долара, изплатени на сина му Димитър Плочев. Сумата е посочена на https://www.loc.gov/rr/european/about/bulcolnew.html
Името на експерта Анжела Кенън стана популярно сред неспециалистите в България и покрай инициативата на президента Петър Стоянов.
През 1998 г Стоянов попълва българската колекция като носи с правителствения самолет български книги в Конгресна библиотека. Предполага се, че Кенън знае за Габрово . Била е на няколкомесечна специализация в България с цел да проучи архивни материали за българската библиография. Доналд В. Крумвел, Хелън Съливан и Мери Стюарт от Университета в Илинойс я насочват към наследството на родения в Габрово библиограф Никола Михов и през 2012 г. издание по библиография „Sоuth-East Еuroреаn" отпечатва в брой 13 от месец юли статията на Кенън „Българският Еразъм. Акад. Никола Михов и неговият принос в библиографията. Анжела Кенън - Конгресна библиотека на САЩ".
Така че най-важният за Габрово човек в Конгресната библиотека, който работи с българската колекция - г-жа Кенън, е подготвена като специалист, откъде идва новото попълнение.
След Априловите оригинали изданието на Държавен архив - Габрово със съставители Иван Постомпиров и Стефка Василева е второто впечатляващо присъствие на Габрово в Библиотеката на Конгреса.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИЗДАНИЕТО НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ ГАБРОВО
Изданието е подготвено и издадено през 2009 година със съдействието на Община Габрово. То е том 14 от поредицата „Архивни справочници" на ДА „Архиви", в чиято структура е Държавен архив - Габрово.
Документите, включени в първата част на справочника и съхранявани в Архива, обхващат дейността на общинското управление от периода 1877-1959 г. и са систематизирани в 557 архивни единици, като съдържанието на архивните единици с особено ценна информация е разкрито чрез кратки анотации.
В тях е отразена ръководно-административната, финансовата и стопанска дейности, благоустройствената и строителна политика, дейностите за развитието на просвета, култура и религия, здравно дело и обществено подпомагане.
Най-високоинформационни документи за Общинското управление са протоколните книги от заседанията на Общинския съвет и заповедните книги на кмета - с ценна информация за началото на управлението на Габрово след Освобождението и въздигането му като индустриален и културно-просветен център.
Приоритетите в развитието на града при постоянния недостиг на бюджетни средства са заложени в съхранените бюджети и отчети за приходите и разходите (1939-1945) и в данъчната политика на Управлението. В раздела „Общински приходи" освен тръжните преписки по отдаване на общинските доходи (1935-1942), кореспонденцията по финансовите въпроси (1940-1942) дава ценни сведения за фондовете и капиталите на Габровската община към 1939 и 1940 г., как се изразходва благоустройственият заем на Общината от 20 млн. лв.; за организиране на ежегодния спортен турнир за купата на Габровската община и др.
В същия раздел от дейността на Общинското управление са включени списъците на собственици на парцели със сведения за крепостни и нотариални актове, издадени в периода 1880-1958 г., и емлячни регистри и декларация за непокрити земеделски имоти (по азбучен ред) за Габрово и габровските села (1898-1953). След като свършиха своята роля за връщане на земи, гори и покрити имоти в първите години на демокрацията, днес те продължават да се използват за краеведски и родови изследвания.
Ценна информация носят и съхранените във фонда Регистри за раждания (1893-1910), женитби (1898-1910) и за умирания (1896-1910). В тях, освен името на лицето и датата на събитието, има информация за занятието, адреса, имената на родители и др., затова днес те са ценен източник за гражданското състояние на населението в Габрово и особено за засиления интерес към родовите изследвания.
За провежданата благоустройствена политика от Общинското управление, с която Габрово придобива европейски вид, разказват документите от раздел „Благоустройство и строителство". Това са запазените ортогонални скици към кадастралния план на Габрово (1902-1904) и планове на града в мащаб 1:3000 (1940-1955) със сведения за улиците и площадите в Габрово, както и преписки, протоколи, поемни книжа и др. по изработване на кадастрален план на Габрово (1938-1944); дейностите по водоснабдяване и канализация (1923-1942), електроснабдяване (1910-1926); за строителството - на улици, пътища, мостове, жп линията село Царева ливада - Габрово (1909-1910), преписки по узаконяване строителството на фабрики, работилници, складове и др. (1908-1944). За съжаление, малки по обем са илюстративните документи - няколко снимки и малък албум със снимки на обекти, строени и ремонтирани от Габровското общинско управление.
Стопанската политика на Общинското управление е насочена към създаване на общински предприятия - градска баня, общинска аптека, покрит пазар (хали) и общинска кланица, създаване на условия за развитие на търговията, занаятите, транспорта и съобщенията. Съхранени са Регистрите на занаятите в града за периода 1935-1952 г. Към тази дейност на Общината спада и статистическата дейност. Таблиците със статистически данни са ценен източник за развитието на индустриалните предприятия, за дневните надници, за сградния фонд, селскостопанската дейност и др.
В 65 архивни единици е съхранена информация за културно-просветната и религиозна политика на Общината - за строителството на много училищни сгради. От завещанията на видни габровски граждани се създават фондове, които осигуряват част от средствата за образование и подпомагат дейността на Общината в тази област. С помощта на Габровската община и с дарения на габровци в периода 1912-1922 г. е изградена новата сграда на читалище „Априлов-Палаузов", която за времето си е една от най-големите и представителни в града.
Особено място в дейността на Общинското управление е и здравната политика, която включва финансирането на амбулатория, градски лекар, фелдшери, санитари, акушерки, училищни и фабрични лекари и др., борбата с различните болести и опазване здравето на габровци. Не на последно място са и документите, които разкриват социалната политика на Общината и социалното подпомагане.
Във втората част на справочника е включен опис на документите от архива на Градско общинско управление - Габрово за периода 1878-1944 г., съхранявани в РИМ - Габрово.
Документите са предадени през 20-те години на ХХ век от Градско общинско управление - Габрово на Габровското историографско дружество, което изисква преписките на общинското управление с държавни и общински учреждения, граждани и др. с цел проучване миналото на Габрово, после постъпват в Историческия музей.
Към всяка част на справочника е приложен справочен апарат - именни и географски указатели, общи списък на съкращенията и списък на кметовете и председателите на Габровската община.
Фондът е един от най-използваните, документите са включени в научни изследвания и проучвания и са микрофилмирани за Застрахователния фонд на Архива.
Част от документите са включени в Списъка на особено ценните и уникални документи на ДА „Архиви" и вписани в Регистъра на Националния архивен фонд. Това са следните ръкописни документи:
Протоколна книга на Габровски градски общински съвет (3 януари 1879 - 14 декември 1881 г.) с данни за първия избран кмет на Габрово - Димитър Цв. Мичковец. Тя е първата протоколна книга от дейността на общинския съвет, единствен екземпляр, ценен източник за управлението на Габрово след Освобождението;
Регистър за ражданията в Габрово (12 януари 1893 - 31 декември 1893 г.) - първият регистър за ражданията след приемане на Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията от 15 декември 1892 г. Първото вписване е от 12 януари 1893 г. Той е единствен, в ГРАО - Габрово не се съхранява друг екземпляр. Вписани са 256 раждания, 138 от които са от женски пол (54%). Тук е вписан и актът за раждане на най-дългогодишния кмет на Габрово (1923-1932, 1934-1935) - Илия Кожухаров - министър на правосъдието (1938), министър на търговията, промишлеността и труда (1938-1939), областен управител на Беломорска област (1941), почетен гражданин на Габрово.
В Списъка е включен и Акт на комисия за намерени в касата на малието (хазната) на каймет (стойност) от 4825 гроша от 10 юли 1877 г. Той е единственият документ от тази дата, съхраняван в Архива - свидетелство за освобождението на Габрово. На 10 юли 1877 г. руските войски влизат в Габрово и турската власт напуска града.
Ценен източник за дейността на д-р Никола Василиади е Писмо от министъра на народното просвещение до Градско общинско управление - Габрово по завещанието на покойния д-р Василиади с информация за имотите на Василиади в Букурещ и величината на завещанието му - за училища и за трите църкви в Габрово от 18 юни 1886 г.
Документите в този списък са с научна и историческа стойност за изследване на българската духовност през Възраждането и организацията на образованието в края на ХІХ век, за събитията по време на Освобождението на България, за демографското състояние и поминъка на населението в Габрово и местното управление в Княжеството.
Архивният справочник е продукт на научноизследователската дейност на Архива в продължение на 2 години. Той е част от системата на научно-справочния апарат на Архива, който се създава за улесняване използването на съхраненото документално архивно богатство.
Автор на статията: Бояна Пенчева, вестник "100 вести"
