Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще затегне контрола относно строителството в свлачищни зони. Това заяви заместник-министърът Николай Нанков в предаването „Седмицата" на Дарик радио. Той уточни, че именно безконтролното застрояване в свлачищни терени и наследеното строителство в тях от преди 1990 г. са една от антропогенните предпоставки за активизирането на земните маси и щетите, които отчитаме днес.
„В годините назад строителството в свлачищни зони по регионите е било заобикаляйки закона. Допуснало се е безконтролно строителство, затова ние предприемаме сериозни мерки и ще затегнем контрола", уточни Нанков. Той подчерта, че общините също трябва да бъдат безкомпромисни по отношение на контрола и издаваните разрешителни за строеж. „Факт е, че в течение на годините Закона за устройство на територията, който не лошо показва процедурите, е бил меко казано заобикалян и ние ще затегнем изключително сериозно контрола по издаване на строителни разрешения и съгласуване на строителство в свлачищни зони. Имало е периоди в недалечното минало, в които разрешения са се давали на конвейер", каза още зам.-министър Нанков. Той подчерта, че в последните три месеца МРРБ не е издало нито една съгласувателна преписка с положително становище за строителство в свлачищен район. „При нас идват безумни преписки и проекти за строежи - без хидро - геоложки проучвания, без инженерно - геоложки мероприятия в инвестиционния план, което е много опасно", подчерта той.
Според зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството за решаване на проблема със свлачищата са необходими комплекс от мерки и по-голяма превенция. „Има застроени свлачищни райони, в които няма канализация, която да отвежда битовите и дъждовните води, а те се събират в септични ями, което е изключително противопоказно, даде пример той. Сред превантивните дейности е именно ограничаване на строителството, както и предприемане на защитни мерки при проектиране и строителство на нови съоръжения. „Решението на проблема е тежко, защото това е политика, която не е актуализирана в последните 25 години, като геозащита и укрепване. Недостатъчният финансов ресурс също е една от причините за тежкото положение. В тази връзка държавата разчита изключително много на Оперативна програма „Околна среда" 2014-2020г., която разполага с 40 млн.лева за борба със свлачищата, както и на Европейския фонд „Солидарност", който също финансира укрепителни и възстановителни мерки.
Зам-министър Нанков подчерта, че заради валежите и обилното снеготопене от началото на годината има регистрирани 28 нови свлачища, а 20 стари са се активизирали и проявили отново. Най-тежко е положението в Южна България и Родопите, по Дунавския бряг и региона между Варна и Каварна. „Ежедневно се активизират стари и нови свлачища. До момента остойностяването показва нужда от минимум 871 млн.лв. за укрепване на всички свлачища в периода 2015 - 2020-та година. „Дейностите са изключително скъпи. Става дума за близо 2000 свлачища с площ от над 210 хил.хектара.
