13 януари е Ден на българското кино. Обявен е с решение на Министерски съвет от 27 декември 2005 г.. Изборът на датата води началото си от деня, на който през 1915 г. се е състояла премиерата на първия български игрален филм - "Българан е галант" на режисьора Васил Гендов, в главните роли - актьорите Мара Липина и Васил Хаджигендов. Може да се каже, че покрай "Дзифт", "Източни пиеси", "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Шивачки" и някои други, последните две години изтриват замъглението от прозореца на българското кино.
В Добрич няма за какво да си раздаваме награди, но пък реших да си поговорим за отношението към киното. Някои добричлии не знаят, че в града има кино - може да е едно, но го има. Разговарям с неговия стопанин Илия Илиев.
От колко години се занимаваш с това да поддържаш кино салон? Предишният беше в Читалище "Йордан Йовков".
Вече 12 години. През 1997 започнахме да правим кино "Икар" и сега от 3 години сме в Дом-паметник "Йордан Йовков". В Читалището беше първият ми опит с киното, той беше и първият частен салон в Добрич и един от първите в провинцията.
Как ти хрумна?
Хрумна ми като гледах кино "Мустанг" във Варна - с новата система долби съраунд, и си казах защо да не пробвам. Идеята не беше само моя, а и на моята съпруга (Рени Палова - б.а.), както и на наши приятели.
Тази твоя упоритост да поддържаш кино наградена ли е от зрителите - има ли интерес?
Ако погледнем тези 12 години, в някои случаи има интерес и тогава човек разбира, че е доставил удоволствие, че това, което върши, е полезно. Има моменти, когато си казва "Защо ли го правя", защото е било и много трудно - когато се плащат разходите, когато разбереш, че са отишли във Варна да гледат някой филм, защото не са могли да изчакат 2-3 седмици тук, макар там да плащат 3 пъти по-скъпо, и когато показваш един много стойностен филм и идват 5-6 човека да го гледат - тогава се замисля човек дали си струва. Но пък в края на краищата като видиш малки деца, някои водят родителите си, да излизат усмихнати, доволни, тогава човек си казва: "Е, за това си струва!".
А всякакви хора ли идват? Има ли различна публика за различните филми?
Разбира се - от 3 годишни до най-възрастният преди няколко години беше около 90-те. Диапазонът е много голям, масово идват между 20 и 40 годишни. Ние правим съботни прожекции за деца, понякога родителите ги оставят и сами да гледат.
Има ли отлив в последните години?
Разбира се, че има отлив от киното - в последните 4-5 години. В интернет човек може да си изтегли филма още на премиерна седмица за България, друга причина е, че хората се чувстват застрашени от кризата и предпочитат да си стоят вкъщи, макар че от друга страна наблюдаваме, че в кафенетата няма свободни места. Нещо в българина, значи, е сбъркано. Навсякъде по света, когато е криза, хората предпочитат най-евтиното удоволствие - да ходят на кино. С колеги си говорим, че в България може би киното ще тръгне, когато кръчмите станат нормално скъпи.
Защо тогава добричлии не ходят редовно, а някои не знаят, че има кино?
То е магия, но трябва това да се обясни. Ще ми се да очертаем някаква статистика - колко души трябва да има в салона, за да не е на загуба една прожекция и колко реално преминават през вас?
Аз си пазя папките с отчетите от всичките 12 години. Преди дни попаднах на една от първите години - 98-ма мисля, и видях, че за една седмица сме имали 1 200 зрители на "Маската на Зоро". За сравнение - имахме 250 преди Нова година на филма "2012".
Който е супер посещаван сигурно?
Да, той е супер филмът на годината - един от много посещаваните.
А салонът сега е по-голям от предишния Ви?
Местата нямат значение. Българският филм "Шивачки", благодарение на добрата му реклама, за едната си прожекция дневно той даде резултати, каквито не дават онези, които са на по три прожекции. Важно е колко филмът ще бъде рекламиран. Например "Козелът" имаше национални представяния в ранната есен, имахме запитвания за него, а той дойде сега в началото на януари и имаше за една седмица на една прожекция и то в най-гледаното време - трима зрители. Много жалко, защото е български филм и все пак аз бих обърнал внимание на учителите по литература - един Радичков не може да се пропусне. Единствено от Езикова и от Хуманитарна гимназия се интересуват, когато имаме такива прожекции. Следят, питат ни и организират ученици да дойдат да гледат. В страната, когато се върти такъв филм, колеги от Севлиево например, от Търговище, ми казват, че разчитат основно на учениците.
Как става изборът на филмовите заглавия, които показвате? Имаш ли такъв като собственик на салон, как става връзката с разпространителите?
Изборът на филмовата ни програма става по следния начин: ние знаем всяка от компаниите за всеки месец колко премиерни заглавия пуска на пазара, ние ги следим. На първа седмица почти не можем да вземем филм, което е разбираемо - салоните в София са много, както и в големите градове - Варна и Пловдив, и изчакваме на трета или четвърта премиерна седмица. Ние фактически стоим на опашката и чакаме да отпадне копие от София или от другите градове и тогава го получаваме. Мога да кажа, че от кината в малките градове в провинцията, ние сме онова, при което филмите идват най-напред. Това е защото даваме що-годе добри резултати за тази криза. Колкото и малко да гледат, все пак гледат. Има градове, които на филм имат по 10 човека, ала все пак поддържат кино. За жалост ние сме единственото не само в Добрич, но и в цялата област - няма друго.
А за разпространителите е важно какви пари ще им се връщат?
Именно. За тях е много важно дали ще разходят един филм на 500 километра и от него ще изкарат 20 лева или ще го пуснат в София в едно кино и ще вземат 200 лева.
Това ли е причината да има по-малко европейски или да ги наречем различни филми за по-малките салони в провинцията извън София, Варна и Пловдив?
Не, не е това. Ние знаем колко силна е рекламата на американското кино, колко много пари се отделят за реклама. За съжаление, дори и бидейки по-стойностни, другите филми, хората ги отминават и си казват "Хайде сега, европейски филми, там ще гледаме едни лични проблеми..." Американското кино е рекламирано, то е модерно и затова хората не гледат европейско.
Работи си още този принцип "искам да се разтоваря, не искам да се натоварвам"?
То не се знае кога човек се разтоварва и кога се натоварва, дали когато гледа един стойностен филм, или когато попадне на някаква глупост да речем и после излиза и си казва: "Защо си загубих времето". Аз имам наблюдения. Последните години опитах, вземам европейско кино и много филми, и то благодарение на организирани прожекции, могат да си изкарат парите, както ние казваме. В това отношение българските филми, в последните години, се радват на добър успех в Добрич, защото се стараем да ги рекламираме и да ги вземем навреме, когато хората са чули за тях и се интересуват. В същото време ние правим и представяния с част от екипите на филмите и това оказва много добро влияние. Например Андрей Слабаков когато дойде да представи "Хиндемит", то имаше толкова много хора, че самият той се изненада. Залата беше пълна и после два часа отвън в кафенето хората не го пуснаха да си тръгне. Разбра се, че ако показваме български филми, хората е добре да се видят със създателите им. За жалост те се разпространяват или от продуцентите или от режисьора и в много редки случаи от големите фирми и не може да се получи никаква координация за гостуване на част от екипа. В България няма организация, която да синхронизира действията на всички производители на филми.
Кога излизат по-доволни хората от салона - като гледат стойностно кино, макар че това е субективно, или?
Зависи от публиката. За мен беше много интересно и наблюдавах реакцията на публиката над 40 години на "Източни пиеси" тази есен. Част от тези по-възрастни хора казаха, че това е един много хубав филм, а имаше и такива, които питаха българското кино все глупости ли ще показва. Има една част от по-възрастните зрители, които искат да сравнят съвременните наши филми с онези отпреди 20 години, а то няма как. Те са за съвременни проблеми, което е добре, и са насочени към младата публика. Те показват именно техните проблеми в последните 20 години.
Това означава ли, че възрастните не са добре запознати с проблемите на младите?
Не означава, че не са запознати, а има някаква носталгия по онова старо време, когато всичко се е показвало много полято с гел. Напудрено, ама така, както на някой му се иска. Последните български филми показват живота такъв, какъвто е. Някои искат да гледат нещо розово, а за жалост нашето ежедневие не е такова. Но моето отношение е, че щом филмът е български, дори да няма една стотинка печалба, аз го показвам.
Интернет и особено тези нови начини на гледане IMAX, 3D, които вече се предлагат, как ще се отразят те?
Доста зле за малките кина, каквото е това в Добрич. Веригите нямат проблеми, на тях банките не им отказват кредити, защото имат обороти, но 3D означава подмяна на цялата ни апаратура. По нов начин ще се показват филмите и техниката струва доста скъпо - да речем за нашата зала минимумът е 30 000 долара и нека си представим как се избиват с по 5 - 10 зрители.
Лентата ще спре ли да се ползва или ще се смеси с другите технологии?
В момента се смесва, но една от най-големите компании - Александра, ни заяви на среща през ноември м.г., че след 2 години просто няма да взема 35-милиметрова лента. Другите все още не са категорични, но сигурно до 5 години ще отпадне лентата и така или иначе ще трябва да се показва дигитално кино. Първият етап беше когато звукът беше дигитализиран, сега идва и 3D формата на изображението и цялостно технически киното трябва да се преобразува.
Тоест ще се показва от компютър?
Да, това е една машина, свързана със сървър. Няма да има лента, лепенки, за жалост, защото някак си сме свикнали - или операторът да забрави да смени, или някъде лентата нещо да се скъса, да усетим, че сме в кино, а така - все едно че сме вкъщи пред телевизора. Наистина качеството е много по-добро, но пък е и по-скъпо.
Могат ли собствениците да поддържат и двете технологии в салона си?
Могат, при условие, че имат какво да показват. Ако отпадне 35-милиметровата лента, ние ще трябва да показваме само ретро кино. Това е една идея, защото старите филми си стоят, но тогава значи само стари заглавия да се показват, просто новите няма да са на лента.
Какво ли ще се случи тогава с българското кино и как ще снимат авторите?
Първата камера за дигитално снимане 3D в България вече е получена по един проект с програма Медиа. Надяват се нашите кино-производители да получат още една-две и българското кино също ще се снима така.
Чуйте откъс от разговора с Илия Илиев в аудиото.
