Добруджанският /Башкьойски/ препис на "История славянобългарска" ще бъде реставриран. Това съобщи в Добрич директорът на Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" проф. Боряна Христова. Преписът ще бъде и дигитализиран и поставен в мрежата "Европеана". Той е направен през 1841 г. от отец Василий Мануилов, родом от Сливен, в село Башкьой /сега Николае Бълческу, Румъния/.
Отскоро изследвам добруджанския препис, сподели проф. Христова, и откривам, че той е много ценен, защото е създаден по сливенския, който е бил изгубен. Предполага се, че отецът го е отнесъл със себе си при преместването си, а е възможно да се докаже и че е правен от неговия дядо или баща, смята тя. Писан е около година и половина, в него има добавени 4 страници с описание на две богородични чудеса. Книгата е със силно избледняло мастило, което е възпирало ръководството на библиотеката да я реставрира досега. При ръчното почистване, ще бъде поставена и кожена подвързия.
Друго характерно за добруджанския препис на "История славянобългарска" е, че отец Василий си приписва авторството на текста. Това обаче не е само негово дело, а се среща често при преписи на книгата, особено правени по Дунава, разказа още проф. Христова. Добруджанският препис е без никакви илюстрации, за разлика от него има такива с много миниатюри - някои до 300, каза още директорът. Фактът, че всички книжовници са добавяли по нещо от себе си към "История"-та създава един общ български грамотен труд на всенародната книжнина, смята Христова и го определя като феномен. Обяснението на учените е, че книжовниците възприемат Паисий като свой, роден. "Никой от съседните ни народи не е искал през годините да "присвои" този наш автор и да го определи за свой", каза Христова, "поради неговото твърдо отношение към съседите ни, за които в "История"-та няма една добра дума, което може да се обясни с желанието на Паисий да изкорени схващането за робската психика на българина и да подчертае славянския произход, за да ни отдалечи от поробителя".
За сливенския препис, който се приема за първооснова на добруджанския, се знае още, че произхожда от самия Паисий, който е бил в града през 1766 г. и е оставил за преписване "История"-та си. Първият препис - котленския на Софроний Врачански, датира от 1765 г.. Текстът на Башкьойския препис, който ще бъде наричан вече от науката Добруджански препис, е много близо до Паисиевия и ще бъде взиман занапред предвид при всички издания, които възстановяват оригинала на "История славянобългарска", каза проф. Христова. /Чуйте повече в аудиофайла/
Оригиналът на Добруджанския препис е изложен в зала "Възраждане" в Художествената галерия от 18 май.
