Последният роман на един от най-популярните добрички автори - Галин Никифоров, ще бъде представен пред публиката в понеделник, в 17.30 ч. в Огледална зала. Книгата се нарича "Лисицата". За нея ще говорят Елена Борисова от Института за литература при БАН и Драгомил Георгиев.
Романът излезе в края на 2014 г. Отнел е на автора три години, разказа той пред Дарик. Сюжетът е криминален, главният герой е следовател. Голямата тема обаче, извън интригата, е безсмъртието. Галин Никифоров е чел различни научни теории по въпроса, които са повече от 100, но три са основните - за свободните радикали; за склерозирането на кръвоносните съдове и за теломеразата (ензим, от който зависи животът на ДНК). Той смята обаче, че дори чисто медицински скоро да намерим начин да поправяме телата си и да живеем стотици години; важно е, че душата на човека старее, и накрая търси покой, а може да го намери само в смъртта.
Книгата има основа - научна част, която следва да е много добре обоснована, и върху нея писателят развива по-важната - литературна част, казва Никифоров. "Във всичките ми романи стоят едни и същи принципи, търсения и схващания. Аз се интересувам не от обществото, а от човешката душа - тя за мен е универсалното в живота ни и в изкуството. Тя е изключително самобитна и различна. Една от темите за мен е смисълът на живота, а смъртта е нещо, за което винаги трябва да мислим - че сме крайни. Вълнувал съм се винаги и от страстта, от крайностите дори в страстта. Зашото докато четеш можеш да преживееш всичко, но да останеш невинен".
Авторът споделя още, че романите му са различни, но залага на артистичния подход - според самата история да подбере стила на писане, героите, атмосферата. В началото на писането е един цветен хаос, казва той. Често темата е породена от един случайно чут факт, около който се навързват другите неща, а после се изследва фактологията.
Това е най-сложният и обемен роман на Никифоров, който вече от два месеца работи по следващата си книга, за която не пожела да сподели подробности.
