На 14 октомври църквата почита Св. преподобна Параскева - Петка Епиватска Търновска. В народните представи св. Петка е светица лечителка и пазителка от болести.
Тя е родена през 13-и век в тракийския град Епиват на Мраморно море в семейството на заможни българи. Светицата отрано проявявала състрадание към бедните и желание да се посвети на Господ. След смъртта на родителите си тя раздала имуществото им на сиромасите и се оттеглила в малък храм в Иракли, за да служи на Бога. След пет години отишла да се поклони на гроба Господен в Палестина, след което заживяла отшелнически живот в Йорданската пустиня. Малко преди смъртта си, на преклонна възраст, се завърнала в родния си град. По време на царуването на Иван Асен Втори през 1238 г. мощите й били пренесени в старопрестолния Търновград. След падането на българската столица, мощите на св. Петка Търновска били пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес те почиват на румънска земя в град Яш, в храма "Три светители".
В народните представи Петковден е един от празниците, които бележат завършека на лятото, началото на зимата и края на земеделския и животновъден годишен цикъл. Затова народът казва: "На Петковден ралото да ти е под стрехата". На празника стопаните се разплащат с наетите през лятото ратаи и овчари. Зимният Петковден дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Днес се правят оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
Имен ден празнуват Петко, Петка, Параскева, Парашкев, Парашкева, Кева, Петкана, Пенка, Паро, Парун.
