Почитаме Св. Георги – светецът воин
Почитаме Св. Георги – светецът воин / Дарик Добрич

Християните почитат на 6 май паметта на Свети Георги, известен с храбростта и благочестието си, почитан като освободител на пленените и защитник на бедните. Празникът е един от най-големите в народния календар.

Св. Георги живял в края на трети век. Роден е в Кападокия, Мала Азия. Рано загубил баща си и заживял с майка си в Палестина, нейната родина, където получил добро образование и се прочул с храбростта си. Славата му стигнала до император Диоклециан, който му дал висш сан - трибун, още като бил на 20 години. Животът му щял да протече в подвизи и слава, ако не загърбил всичко заради христовата вяра. Раздал на бедни огромното си богатство, а като войник отказал да застава срещу християни, да ги гони и изтезава. Призовал римляните да признаят правата вяра или поне да оставят тези, които вече са я познали.
Императорът предложил сделка на Георги, не искал да губи храбрия си воин. Преди да се яви пред него, казват че сам Бог сложил венец на главата му, окуражил го, успокоил го, че скоро ще свършат земните му мъки. Подложили Георги на страшни мъчения - горили нозете му, слагали тежки камъни на гърдите му, били го с камшици, три дни го държали заровен до шията в земята, но раните му зараствали по чудо и той не усещал болка. Като гледали, хората приемали тази велика вяра, която го крепяла, приела християнството дори жената на императора. Георги платил с живота си - отрязали му главата и го погребали близо до Бейрут, при Ливанските планини.

Оттук тръгва легендата за Свети Георги и земя. Огромна ламя излизала от езерото по тези места и опустошавала всичко наоколо. Хората давали децата си да я умилостивят. Дошъл ред на царската дъщеря, но тогава при езерото се явил млад момък на бял кон и се преборил с чудовището. Народът приел християнството заедно с избавлението си.

Гергьовден е почитан от народа като един от най-големите празници. Натоварен е с голяма обредна символика. Започва лятната половина на годината, която ще приключи на Димитровден. Започва време на труд, усилна работа по нивите, градините, кошерите. Светецът се смята за покровител на домашните животни, свързва се с него и плодородието по полето, благословията му значи да има берекет.

На 6 май се коли курбан - първото родено през годината мъжко агне. В къщите се слага клонка от глог и коприва, китки от цветя и букова шума. Пие се студена вода на гладно. Жените вият венци за агнето, за овцете, които доят, за пастирите. Всички се търкалят в росата за здраве. Девойки месят празничен хляб с вода, в която се поставят свежи цветя. Агнето и хляба се освещават в църква. Младите връзват люлки, момците люлят момите. Организират се състезания - борба, конни надбягвания. Добре е на Гергьовден всеки да се премери.

Празнуват Георги, Ганчо, Генко, Геро, Гинко, Гана, Гергана, Гина, Джордж, Джуна, Жоро.