Един от големите специалисти у нас по находища и сондажи гостува в Добрич и Спасово. Инж. Огнян Кованджийски се срещна със съветниците на Добрич и с жители на община Генерал Тошево. Той е сондажен инженер с десетилетен опит. Бил е ръководител на едни от най-големите геоложки проучвания у нас: нефтени находища в Горен и Долен Дъбник; газово находище Деветаки; златно находище Челопеч; медно-пиритно Асарел. Участвал е в разработването на проект и внедряването на инструменти за Добруджанското въглищно находище. Бил е представител на България в ООН, познава в детайли възможностите за добив на нефт и газ в Спасово.
Пред Общински съвет Добрич той поясни, че газ в Добруджа има (общо 93 млрд. кубични метра сочат прогнозите), но докладите от проучванията в Рогозина говорят, че залежите са на такива дълбочини (над 2 000 м), че трябва да се приложи фракинг, за да се извлече газът, особено имайки предвид, че средата е непропусклива и без естествен приток. Такъв добив крие прекалено много опасности, каза специалистът – за замърсяване на подпочвени и повърхностни води и за негативно влияние върху хората, флората и фауната в Добруджа. Особено тревожно е пробиването със сонди на подземния водоносен хоризонт, който захранва с питейна вода Североизточна България, засяга и Варна и дори съседна Румъния.
Инж. Кованджийски смята, че към момента не е направена обективна Оценка за въздействие на околната среда /ОВОС/ на инвестиционното предложение за разработване на находище Спасово. Сондажите ще бъдат цели 42 на 8-10 кв.км, а не е изяснено от какъв тип – вертикални, наклонени или хоризонтални.
Голяма тревога у специалиста буди и фактът, че при сондирането на голяма дълбочина се засягат пластове, които имат примеси на радиоактивни вещества. Така в отпадната течност от процеса на повърхността ще излязат замърсени пръст и вода, които няма къде да бъдат обеззаразени. Експлоатацията на такъв обект е до 35 години, което означава, че трябва сериозно да се подходи към допускането на добива, посочи Кованджиев.
Той предложи местната власт да търси решение на казуса и преустановяване на намеренията за добив на газ в Добруджа чрез прилагане на две директиви на Европейския съюз, които се грижат за опазването на водните богатства – именно подобни подземни водни езера, каквото е Малм-Валанж. Според него трябва да се направи ОВОС и за Румъния.
Припомняме, че се води дело в Административен съд Варна, в което фирмата-инвеститор „Русгеоком“, искаща да експлоатира находище Спасово, обжалва вече постановения отказ от страна на държавата (в лицето на РИОСВ-Варна) да разреши този добив. В делото са конституирани частни лица като заинтересувани. Те трябваше солидарно с държавата да платят на експерти да се произнесат по казуса. В плащането на експертизите помогнаха както граждани, така и ОбС Добрич, откъдето бяха заделени 1 000 лева.
Следващото дело е на 9 юли, информираха от Инициативния комитет против добива на газ в Добруджа.
Пред Общински съвет Добрич той поясни, че газ в Добруджа има (общо 93 млрд. кубични метра сочат прогнозите), но докладите от проучванията в Рогозина говорят, че залежите са на такива дълбочини (над 2 000 м), че трябва да се приложи фракинг, за да се извлече газът, особено имайки предвид, че средата е непропусклива и без естествен приток. Такъв добив крие прекалено много опасности, каза специалистът – за замърсяване на подпочвени и повърхностни води и за негативно влияние върху хората, флората и фауната в Добруджа. Особено тревожно е пробиването със сонди на подземния водоносен хоризонт, който захранва с питейна вода Североизточна България, засяга и Варна и дори съседна Румъния.
Инж. Кованджийски смята, че към момента не е направена обективна Оценка за въздействие на околната среда /ОВОС/ на инвестиционното предложение за разработване на находище Спасово. Сондажите ще бъдат цели 42 на 8-10 кв.км, а не е изяснено от какъв тип – вертикални, наклонени или хоризонтални.
Голяма тревога у специалиста буди и фактът, че при сондирането на голяма дълбочина се засягат пластове, които имат примеси на радиоактивни вещества. Така в отпадната течност от процеса на повърхността ще излязат замърсени пръст и вода, които няма къде да бъдат обеззаразени. Експлоатацията на такъв обект е до 35 години, което означава, че трябва сериозно да се подходи към допускането на добива, посочи Кованджиев.
Той предложи местната власт да търси решение на казуса и преустановяване на намеренията за добив на газ в Добруджа чрез прилагане на две директиви на Европейския съюз, които се грижат за опазването на водните богатства – именно подобни подземни водни езера, каквото е Малм-Валанж. Според него трябва да се направи ОВОС и за Румъния.
Припомняме, че се води дело в Административен съд Варна, в което фирмата-инвеститор „Русгеоком“, искаща да експлоатира находище Спасово, обжалва вече постановения отказ от страна на държавата (в лицето на РИОСВ-Варна) да разреши този добив. В делото са конституирани частни лица като заинтересувани. Те трябваше солидарно с държавата да платят на експерти да се произнесат по казуса. В плащането на експертизите помогнаха както граждани, така и ОбС Добрич, откъдето бяха заделени 1 000 лева.
Следващото дело е на 9 юли, информираха от Инициативния комитет против добива на газ в Добруджа.
