Бавно върви приемането на новия Закон за училищното и предучилищното образование, съобщи в ефира на Дарик депутатът Тодор Георгиев. Текстът се гледа на второ четене, но досега, според него, са одобрени едва 10%. Бавното темпо се дължи на многото въпроси, останали неизгладени в постоянните комисии, които пораждат дебат в пленарна зала. Георгиев се опасява, че не е изключено да се наложи текстът да се върне в образователната комисия за доразглеждане, но все пак се надява да бъде цялостно приет до края на мандата на 41-то Народно събрание.
Депутатът е твърдо "за" въвеждането на задължително обучение за 4-годишните деца. Темата породи най-много дискусии от предложеното в новия закон. Георгиев смята, че мярката ще е полезна, тъй като е доказано статистически, че по-успешни ученици са онези, посещавали детска градина, както и заради обхващането на ромските деца, които трябва да свикнат да комуникират на нов език и да са адекватни на изискванията. Вече е постигнат консенсус с родители, които искат да задържат децата си на обучение в домашни условия, това да е допустимо в закона, каза той и добави, че споровете са били ползотворни, защото са довели до разбирателство за въвеждане на по-модерни програми в градините, с по-индивидуален подход и творчество.
Георгиев коментира и другия въпрос, предизвикал обществени дискусии - държавното субсидиране на частните училища. В България в момента има 750 000 ученици и само 10 000 от тях са в частни заведения, каза той и подчерта, че подкрепата е задължение на държавата, като тепърва ще се уточнява точно какви средства ще се заделят на ученик. "Това е проба, която трябва поне 4 години да тестваме дали ще работи и тогава да дадем оценка", смята той.
Още не е ясно на какво образование залага страната ни в бъдеще, но най-вероятно ще се ползва най-вече англосаксонския модел, който залага на чести проверки и тестове и сериозен контрол, каза Георгиев. Според него това е добре за българските ученици, защото според международни изследвания, те имат знания, но не умеят да ги използват. "Трябва да се търси практичност в образованието, не създаване на ерудити, а на добре подготвени специалисти в конкретна сфера, които да прилагат точно уменията си", коментира депутатът.
