/ netinfo
На 24 юли се навършват 70 години от рождението на поета Йордан Кръчмаров. Поклонение пред паметта на поета в родното му село Гурково ще се състои в Народно читалище „Свобода - 1897 г.” от 16.00 часа.

От 18.00 часа в Художествената галерия на Балчик ще се проведе поетична вечер под наслов „Морето ме зове” с участието на поетите Сашо Серафимов, Александър Белчев, Стефан Жечев, Елка Няголова, Камелия Кондова,Керанка Далакманска, родственици, приятели и почитатели на поезията на Йордан Кръчмаров и със специалното участие на актьора Любен Чаталов.
 
Поклониха се пред паметта на водача на Каварненското въстание - Андрей Василев-Амира

Честването се организира от Община Балчик, Народно читалище „Пайисий Хирендарски” и Литературен клуб „Йордан Кръчмаров.. Празничните прояви преминават като поетичен пленер под наслов „Морето ме зове” от 22 до 24 юли. Творчески срещи по „Крайморския път” на поета имаше вчера в Каварна, Шабла и Българево.

Йордан Кръчмаров е роден на 24 юли 1948 в семейството на Керанка Желязкова и Добри Кръчмаров в добруджанското село Гурково. Учи в родното село, Добрич и Балчик. Първи поетични опити в ученическа възраст.

След 1968 г. е матрос във Варна, където и се реализира първата му публикация – стихотворния цикъл “Реквием” във в. “Димитровска вахта” от 12 април 1968. Сътрудничи на различни военни издания с поезия, проза, публицистика. На 28 юли 1968 умира баща му. Участва в сборника “Вечери в кубрика” /1969/ с откъс от поемата “Море”. Поканен е да остане на работа като военен журналист, но се завръща при осиротялото си семейство.

Работи като миньор, спасител на плажа, рибар, бригадир на растениевъдна бригада в родното си село. Много пътува по добруджанското крайбрежие по любимите си места за размисъл и творчество: нос Калиакра, Яйлата, Камен бряг, Дуранкулашките езера и други.

Пише стихотворения и поеми, разкази и новели, незавършени повести и романи, публицистика и пътеписи, фейлетони и епиграми, поставя спектакъла “Зора след зора” /1979/, работи върху сценарии за кино и телевизионни постановки.

Рисува графики и цветни пейзажи. От 1979 до края на живота си участва в работата на литературния клуб при Младежкия дом в Балчик. Приятелство и кореспонденция поддържа с Петър Алипиев, Борис Христов, Любен Недков, Георги Константинов, Александър Геров, Георги Марковски, Юрий Камински от Украйна и други.

От 1986 до края на живота си работи като завеждащ културната дейност и радиовъзела при Битова техника – Добрич. Става член на Клуба на младите творци на Дружеството на писателите в Добрич, много пътува на срещи с читателите, участва в конкурси, рецитали, литературни четения.

Приятелство с творците Георги Давидов, Венцислав Славянов, Сашо Серафимов, Ирина Янкова, Камелия Кондова, Елка Няголова, Иван Овчаров, Женя Радкова, Венета Мандева и др. Непрекъснато публикува в местния и централния печат. Работи с издателство “Български писател” върху дебютната си книга, която остава нереализирана. Умира неочаквано на 16 май 1986 в Добрич. Погребан е в родното му село Гурково.

Посмъртно излизат поетичните му книги: “Нощен залив” /1987/; ”Сол за живите” /1992/; “Риза за Христос” /1993/; „Полюшвана от вятъра мишена“. Предстои да излезе нов сборник с произведения на твореца.