На 7 септември се отбелязват 100 години от героичната победа на българската армия на Добруджанския фронт, известна като Добричката епопея.
На 1 септември 1916 г., с Манифест на цар Фердинанд, България обявява война на Румъния. Българското общество възприема това като справедлив акт на историческо възмездие срещу вероломното заграбване на Южна Добруджа през 1913 г. по време на Междусъюзническата война. Вестта за обявяването на войната е посрещната с огромно въодушевление от войниците и офицерите на Трета българска армия.
Генерал-майор Пантелей Киселов е началник на 4. пехотна Преславска дивизия и командващ ударната групировка на Трета българска армия срещу Тутраканската крепост.
При селата Кочмар и Карапелит конната дивизия на генерал Иван Колев извоюва първата внушителна победа за българското оръжие. Тук българските кавалеристи разбиват цяла румънска пехотна бригада.
На 4 септември 1916 г. части от Варненския подвижен резерв начело с генерал Тодор Кантарджиев влизат в Добрич, посрещнати с цветя и сълзи от ликуващите граждани и от тържествения звън на камбаните.
Рано сутринта на 5 септември 1916 г. с мощна артилерийска подготовка започва атаката на Тутраканската крепост. Въпреки ожесточената съпротива на противника, с цената на много жертви, войниците от 1. Софийска и 4. Преславска дивизия превземат до вечерта първата укрепителна линия. На следващия ден атаката продължава със същия устрем и до обяд е превзета втората отбранителна линия на крепостта. В плен попадат над 28 000 войници и офицери, както и цялото въоръжение на противника.
На следващия ден многочислени румънски и руски войници настъпват към Добрич. Започват тридневните кръвопролитни боеве за отбраната на града, запечатани в съзнанието на съвременниците като „Добричка епопея". Бойците от варненските войски, заедно с полковете от Бдинската дивизия - 35. Врачански и 36. Козлодуйски, храбро отблъскват атаките на числено превъзхождащия ги противник. Жителите на града не остават безучастни към битката - носят патрони, гранати, вода за охлаждане на картечниците и се грижат за ранените.
Най-решителен за сраженията от Добричката епопея се оказва 7 септември 1916 г., когато в боя се включва Сърбо-хърватската доброволческа дивизия. Добрич обаче е спасен благодарение на пълководческия гений на предводителя на българската кавалерия. Узнавайки за тежката ситуация, в която са изпаднали бранителите на града, той не се поколебава да вземе единственото правилно, макар и много рисковано решение. Генерал Колев насочва към Добрич полковете от своята дивизия, които заедно с две дружини от 16. Пехотен Ловчански полк извършват шестчасов преход към града. Храбрите български кавалеристи се врязват устремно във фланга на противника, помитат го и го обръщат в бягство.
На 19 октомври 1916 г. българските войски атакуват Кубадинската укрепителна линия. През следващите няколко дни те овладяват градовете Кюстенджа, Меджидие, Черна вода и Хърсово. Особено емблематична се оказва победата на конната дивизия при Кара Мурад, където на 23 октомври 1916 г. е пленена цялата руска 255. Оренбургска дружина, заедно с полковото й знаме.
Към средата на декември 1916 г. Трета българска армия предприема своята последна офанзива в Добруджа, като до началото на януари 1917 г. е освободена цяла Северна Добруджа с градовете Бабадаг, Тулча и Мачин.
(Текстът е на историка Радослав Симеонов)
