И настъпиха дни на триумф огромен, а в земята с големина на една човешка длан знаме с герб заплющя победоносно.
Там някъде насред бойното изборно поле величав рицар посече главите на триглавата коалиционна ламя, вдигна меч победоносно и викове „Осанна” понесоха се навред. Дори викащите се бутаха и блъскаха кой по-близо до Него да застане, та да се види как раболепно славославят Го.
Пък после разсърди се Онзи, Комуто Конграчулейшъни Думат Царе, Папи, Патриарси, че ни една от главите на ламята не го е поздравила за успеха.
Едната глава в жълто вапцана отдавна се беше извинила учтиво и заминала си беше с някакви гори и дворци да се занимава, другата глава отиде да целува някого и обръчи да върти, а на полето бойно изборно остана само третата глава на ламята трикоалиционна с очилца на очите и продума сърдито, че от такава победа Онзи, Що Световната Криза Асфалтира да се срамувал трябва.
А той пак разсърди се, че победа такава в историята оставала, а нямало кой да го поздрави, но тогаз от царства и господарства конграчулейшъни пак долетяха, пък той възрадва се, а тръбачи мейдийни ерихонски трепетно и с възторзи „Осанна” възвестиха му.
И с радост в сърцето си Той като дар дари часовник на първия болярин Цветаний, що вътрешната стража на държавата командваше, а той благодари Му.
Тъй нов златен век започна...
Но не спеше зло под камък и докато человеците радваха се, от дълбините на нищото нищожества две изпълзяха и предаването “Шведска маса” започна..., а хората сториха знака кръстен и вълци завиха, а гласове гъгниви възвестиха, че Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон пак нервите на людете ще да късат.
В началото двамата вагабонти радиоизпуснаха химна на управляващата партия ГЕРБ.
Докато величествената оратория кънтеше от ефира, радиомискините правеха непочтителни коментари и цвилеха като дръгливи кранти, които са преяли с ферментирали райски ябълки.
Дори в наглостта си отидоха дотам, че радиоизпуснаха и песента “Есть такая партия”, в която се пееше за някакви болшевики, които имали пълно мнозинство и всички работници и селяни, интелигенцията също гласували за тях.
В българската песен се пееше, че управляващата партия е вяра и надежда, а в съветската, че партията е разум и съвест на народа, а решенията й окриляват сърцата.
Тези послания към идните поколения предизвикаха социолога Райко Извадката да позвъни и да обясни, че след изборната победа на управляващите нещата вече не били същите. Анализаторът прогнозира, че през следващите две години опростачването щяло да върви с пълна сила, а “Шведска маса” било най-просташкото и тъпо предаване в ефира.
Райко Извадката коментира, че платеният вот сплотявал хората и ги карал да гласуват за този или онзи кандидат.
След него думата поиска и я взе някакъв свещеник, който предрече, че идват тежки и трудни времена, през които свирепи, бойни и надути предатели щяли да гледат материално на нещата. Накрая съвсем благочестиво призова хората да си купуват анцузи от магазина за църковна утвар на улица “Александровска”.
Това някак си беше възможно за преглъщане, но след поредната съветска песен в ефира се разбесня странен рускоговорящ или по-точно рускопеещ бард. Човекът пя на руски език и поиска да изпее химна на ГЕРБ, но поради липсата на готов текст при водещите, този проект се провали.
Като цяло в това издание на “Шведска маса” се радиоизпущаха предимно победоносни песни. Мухлива носталгия завладя двамата кухи водещи, когато в ефир се изляха парчета на основателя на родната шок-естрада Бисер Киров и ентусиастът Евгений Душанов. Песента "Болшевик" за остров Света Анастасия просто разплака всичките осем слушатели.
Професор Генчев от йога клуб Дъскотна също направи изказване. Той обяви, че в неговия клуб са въвели две нови йога техники “Висене пред секционна комисия” и “Тичане насам-натам с чували с бюлетини”.
В някакъв момент Максимовсон и Калудовсон предложиха да се говори по темата “Кои са по-големи клюкари жените или мъжете?”.
Според обадилия се по телефона критик Стоян, изборите трябвало да се проведат отново и той щял да стане кмет на Заберново, Тънково, Твърдица и Сливово.
Критикът гарантира, че ще превърне цяла Странджа в писателсто дружество, където инвеститорите ще бъдат вързвани за кози и крави.
Накрая на словото си изкрещя, че е основен член на Съюза на сексуалноосвободените писатели.
Това членство принуди слушателя Радо да попита дали е пълен член или непълен член.
Последва ново обаждане по телефона на критик Стоян, който се обърна директно към питащия с думите “Кой е мушмул, бе чобанин с чобанин. Ще въведа визи за Визица и Заберново. Естествено, че съм напълно пълен член”.
Най-сетне някой взе думата и по темата. Професор Генчев обясни, че жените изпитват необходимост да споделят и затова споделят денонощно. Оказа се, че според хабилитирания преподавател в университета в Бухара и автор на монографията “За вредните въздействия на предизборните плакати върху храносмилането на камилите” в следващите години жените ще превърнат света в шумно и бъбриво място...
После пък Ники заби всички с прозрението, че най-големите клюкари са мъжете, защото само мъже участват в “Шведска маса”. Без никой да го пита, той призна, че е гласувал с ролка тоалетна хартия в тъмната стаичка.
Предаването съвсем изпростя, когато Максимовсон започна да чете психично болна поезияна наградени бургаски автори. На Център за психично здраве замириса силно, щом се стигна до следните втрещяващи стихове:
„... през неонови райета крача
никого не съзирам
само мишките надуват
клаксоните си
в ушите на света.”
Там някъде Калудовсон загуби говор и картина, а предаването просто свърши.
Няма радост за грешниците-слушатели, двамата водещи изгъгнаха, че следващият петък пак.
Чуйте днешната истерия в звуковия файл под снимката
