Хайде да преброим църквите и джамиите в Бургас
Хайде да преброим църквите и джамиите в Бургас / netinfo

През последните дни не мога да позная моя роден град. Не мога и да позная градските първенци, които гневно се попържат с най-грозни ругателства и вместо мъдрост от устите им се леят сквернословия, обиди и люти клетви до девето коляно назад във вековете.

И така докато се усетим, последното заседание на местния парламент се превърна в гражданско позорище, където се раздаваха памперси и пелени за наакани и летяха гълъбици от вида „бургаска глупотевична”

Повод за тази крамолическа пропаганда, придружена от скубане на коси, пъчене на мускули и революционен плам в част от „бургашките нотабили” беше предложението на кмета мюсюлманите от к-с „Меден рудник” да се сдобият с молитвен дом или както го заклеймиха няколко защитници на българщината „джамия”.

Дори и най-завеяният и заспал бургазлия трябваше да разбере, че всъщност джамия е много мръсна дума, толкова мръсна, че да се прекръсти човек, щом я споменат пред него.

И понеже аз не искам да ме смятат за завеян, залюхан, прост, невежа и куче на Павлов, което лае при дочуването на думата „джамия”, реших да се поразровя из хрониките на Бургас и да видя как е било преди много време.

Братя и сестри во Христа, в ръцете ми попадна прелюбопитно четиво, наречено „Бургас / юбилейна книга”, издадено през 1940 год. от печатница „Котва”. Авторът е Атанас Христов.

Ще кажете „Е, какво толкоз, голям праз!!!! Издадени книги много!!!!”

Така е, но въпросната книжка не е случайна, а е субсидирано издание от Търговско индустриалната камара, Стокова борса Бургас и Бургаска градска община, поне така пише на една от първите страници. Книгата е част от поредицата „Пътеводители на България – търговска библиотека”

Та, ето малък пасажец от онова, що са субсидирали богатите бургазлии, за да остане през вековете за идните поколения.

„В ъгъла между ул.”Черноморска” и „Лавеле” е била турската джамия „Калъчъ Али паша”(около която са били турските гробища) и която е била съборена няколко години след освобождението ни. По крайбрежието, на мястото на сегашния тенис-плац, са били старите морски бани, състоящи се от няколко дъсчени бараки, западно от тенис плаца е имало житни хамбари и магазини, простирали се зад новата гара срещу митницата, а в ъгъла на градинката, срещу пристанищния вход е била джамията „Чилесисъ зааде Мустафа Ефенди” ( а наоколо и турски гробища и рибарски бараки). Тази джамия е била построена със средствата на едноименния благодетел около 1860 год. и е ремонтирана около 1870 год. същата джамия в земетресението през 1911 год. е била попукана и в навечерието на балканската война е била съборена. Между тези две джамии, в турско време, е имало медресе-турско религиозно училище за ходжи. Третата и единствена сега съществующа татарска джамия (над която, на север, се е простирала татарската махала), а около мястото на руския паметник е имало кладенец –татар пунар), която е на площад „Пазарний”, а именно джамията „Азизие”, построена през 1862 год.

От историческите хроники, обнародвани прилежно и акуратно без никакви политически залитания в книгата „Бургас-юбилейна книга”, платена от бургаските първенци / християни/ преброяваме общо три джамии, съборени през годините. Намирали са се до сегашния тенис корт преди хотел „Приморец”, в градинката пред пристанището и на площад „Тройката”.

А сега христолюбиви братя и сестри, нека да преброим църквите бургаски през сравнително новата ни история. Моля ви смирено и благочестиво да ме последвате в таз разходка из светите за нас места.

Според хронистите и пътеписците през 1829 год. в Бургас е имало две джамии и една малка гръцка църква. Тя се е намирала до сегашната икономическа гимназия и всъщност е била малък гръцки параклис. Там е открит християнски надгробен камък от 1753 год., така че може само да се предполага кога е бил създадено това свято място. Там дълги години са ходили да се молят християните от Бургас. През 1854 год. / дано не греша в датировката / православните арменци построяват своята църква „Сур хач” ( „Свети кръст”)

През 1862 или 1863 год. гръцкото население издига със свои средства и труд на мястото на стария параклис храма „Преображение господне” /между другото, без връзка с тази история, на 5 юли 1906 год. българи християни превземат с щурм църквата, прогонват гръцкия свещеник, сменят името на „Света Богордица” и заявяват, че тук вече Цариградската патриаршия няма думата, а царигардският партриарх ....както и да е, ще спестим казаното, че е богохулно. /

Смята се, че най-старата чисто българска църква, благословена от Българската екзархия, е „Свети Атанасий” в село Атанасово. Подробности за нея , уви ...не прилагам.

Любимата ми църква „Свети Иван Рилски”, където са кръстени жена ми и синът ми, където дай боже ще кръстя и дъщеря ми след някой друг месец, е възникнала като параклис до християнско гробище.

А гордостта на православен Бургас, безспорно красивата църква „Св.Св. Кирил и Методий” е открита с тържествена литургия през 1907 год.

1907 год. 1907 год. Да повторя пак...1907 год.!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Не може да бъде!!!!!!!!!!!!!!1907 год.!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

От този светъл ден до наши дни в христолюбивия и благочестен Бургас е построена само една единствена нова църква и то преди няколко години в квартал „Сарафово”?!?!?!? Хвала, поклон доземи на сарафовци и много въпросителни за останалите бургазлии.

Нека сега пак да наплюнчим моливите и да дръпнем чертата.

В Бургас е имало три джамии, отдавна сравнени със земята. Днес имаме една арменска, една гръцка и една българска църква, простете и една католическа църква. /Ако позволите, просто за статистиката пък и да не обидя някого, има и една синагога за евреите/

Това е всичко. Зад океана от думи и проклятия, изречени през последните дни, зад пъченето на гърди в стил „Православен бургазлия се бие срещу исляма” се крие кабаретна поза на кръстоносец клоун и пошла роля в малоумен сценарий.

Дайте да се скараме, дайте да накървавим очите и да се хванем за косите, че уроците на историята са ни малко и отказваме да признаем правото на всеки да вярва в свой Бог.

Дайте днес да скочим с огън и меч на мюсюлманите, пък утре ще погнем евреите,  католиците и евангелистите и те да се готвят, защото ние сме правите.

Толкоз...за близо един век сме построили една християнска църква. Направо сме светци, нали. Айде бе

Преди ден кметът на Бургас събра в своя кабинет представители на основните религии и християни, мюсюлмани и евреи отправиха безпрецедентно общо послание за мир и любов. Така се прави, а другото  е лудост...и за нея са нужни не памперси, а усмирителна риза.

Искам си обратно моя Бургас, в който душите и вярата на хората са волни и свободни като морето.

Искам си моя Бургас, където има място за всеки, стига да уважава и почита съседа си независимо от религията му

Искам си го и се питам всъщност имали ли сме го изобщо такъв?

Но поне разбрах едно. Талибаните могат да бъдат и християни. Бог да ни е на помощ, ако им позволим те да определят вярата ни и да посочват кого да уважаваме и кого да обругаваме.

На всички бургазлии пожелавам светла Коледа и мирна Нова година.

Последвайте ни

Бургас