Годишнината от Кресненско-Разложкото въстание е повод отново да се обърнем към себе си, да си припомним неговите герои, да им отдадем своята признателност и да не позволяваме да бъдат преиначавани делата им, каза председателят на Народното събрание Георги Пирински. Той присъства на организирана кръгла маса по повод 130 години от Кресненско-Разложкото въстание в Регионалния Исторически музей.
„Днес, заедно с всички участници във форума, ние постигаме определен връх в отбелязването на годишнината”, каза във встъпителното слово областният управител на Благоевград Владимир Димитров.
Кресненско-Разложкото въстание избухва на 5-и октомври 1878 година. В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села. На 11 ноември е опожарена Кресна и още 12 села от Кресненското дефиле. "Въстанието е героична народна акция на българите срещу разпокъсаността на Отечеството след несправедливия Берлински договор", подчерта Пирински.
По думите му историческото събитие се нуждае от осмисляне и онова, което се се случило през далечната 1878 година, трябва да възстанови в паметта на днешното общество онези сили, които са събудили България за нов живот. Пирински изрази надежда, че днешното обсъждане, в което участват светилата на историческата наука, ще направи крачка в тази насока. На събитието присъстваха зам.-кметът по хуманитарните дейности Валентин Василев, проф. Дойно Дойнев, автор на книгата „ Под небето на Пирина”, побрала в 200 страници научно изследване за Кресненско-Разложкото въстание, проф. Божидар Димитров, директор на Националния Исторически музей, неврокопският митрополит Натанаил, който припомни голямата роля на българската православна църква в героичната битка.