Православната църква почита на този ден св. Пантелеймон.
Св. Пантелеймон великомъченик от град Никомидия, пострадал през 296 година, през царуването на Максимиан Херкул. Според житието му той бил отначало езичник и носел името Пантолеон (от гръцки – Лъв във всичко), когато се покръстил приел името Пантелеймон (от гръцки – Всемилостив).
Ученик на знаменития тогава лекар Ефросин и станал после придворен лекар на император Максимиан, който заповядал да го съсекат, защото отказал да се поклони на езическите богове.
Част от мощите му се пазят в светогорския руски манастир Свети Панталеймон.
В съответствие с характеристиката на светеца като лечител през ІХ в. в манастирите, носещи неговото име в Охрид и Преслав, били създадени медицински школи и лечебници.
В народния календар на този ден в различни крайща на България се правят различни обредни действия.
Този църковен празник се нарича още Пантелей пътник. Добавката към името се основава на народното тълкуване на името „Пантелеймон”. То е гръцко име и за първите славяни-християни не е било понятно. Българинът го е свързвал с „път”, откъдето идва и изразът „Пантелей-пътник”. Едно от най-разпространените вярвания, свързани с този ден, е че на Св. Пантелей лястовиците и щъркелите отлитат за топлите страни или „се събират да пътуват”.
Близко до това е вярването, че този ден е щастлив за пътуване. На много места Св. Пантелей се празнува строго за предпазване от буря, от наводнение, като разправят случки от своя живот и от живота на бащи, дядовци и баби, според които добитък, хора, къщи и др. имоти са били отнасяни или наводнявани, след като пострадалите не са зачели Св. Пантелей.
На някои места, на този ден децата викат по време на игрите си „Пантелея-лея, Пантелея-лея!” Близък до този обичай е и обичаят да се празнува този ден и „за от град”, като главно не се работи по полето и по нивите. Друга особеност на този ден е, че той се празнува от врачките. На този ден те нищо не врачуват и болни не приемат при себе си, че Св. Пантелей ще ги накаже.
