Оценката на последните 20 години ни мотивира да поемем отговорността да сме в управлението след следващите избори - разговор с Николай Свинаров в предаването "Седмицата" на Дарик.
След поредния неуспешен вот на недоверие за управляващите този път избрахме да има един говорител, защото експериментът от дебата от миналата седмица, господин Свинаров, показа, че като поканим 4-5 опозиционни партии и трите управляващи, опозиционните се скарват по-жестоко помежду си, отколкото с управляващите. На вота на недоверие впрочем имаше и такива моменти, когато опозиционерите си разменяха по-злостни реплики и обвинения, отколкото отправяха към управляващите.
Не бих казал. Първо да благодаря за поканата. Второ, да уточним, че нямам пълномощия да бъда говорител на опозицията. Така че мога да говоря от името на партия "Българска нова демокрация" и, разбира се, мога да говоря като представител на опозицията, но не като упълномощен представител.
Изненада ли ви тактиката на правителството? "24 часа" - "Станишев уби опозицията с говорене", "Сега" - "Властта удари вота на опозицията с хвалби и числа", "Телеграф" определя тактиката като гонене на маслинка из чинията, докато се омаломощи опозицията. Премиерът говори почти 2 часа.
Аз, от една страна, се притеснявам, че по никакъв начин да речем моето изказване в дебата по вота не беше отразено, с изключение на встъпителното изречение, но и в този дебат по вота аз се опитах отново да поставя важен политически въпрос. И това не е въпрос само на вота или само на предстоящите избори. Това е въпрос за политическия модел в страната. Не може да твърдим, че сме парламентарна република и премиерът във вот на недоверие да говори повече, отколкото имат лимит всички опозиционни партии. Това за мен не е разделение на властите, не е парламентарна република. Това е същностен политически въпрос.
Но това е законно, защото според правилата на Народното събрание той може да говори винаги колкото иска.
То е законно, защото такъв е законът. Никога не съм твърдял, че в този смисъл нито конституцията, нито правилникът за работа на Народното събрание са достатъчно добри. Не са добри и това е част от сбъркания политически модел. Като към думите на премиера прибавим времетраенето и на думите, които министри взеха отношение по дебата по вота, за пореден път става ясно, че България е министерска република, че това е изключително унижение най-вече за депутатите, които са от мнозинството, защото тяхната функция е само на натискане на едни копченца и легитимиране волята на правителството. Липсва всякакъв капацитет, в това число и експертен, парламентът да бъде действащ парламент в една реална парламентарна република. И това за мен е същностен въпрос и аз затова се опитах да обясня, че без ясно мнозинство, което да вземе решение за Велико Народно събрание и да отстраним изключителните противоречия, те не се отнасят само до разделение на властите, те се отнасят до много други неща - завършилият преход, членство в НАТО и Европейски съюз, ако щете прякото избиране на президента и лимитираните му права от конституцията, един дисбаланс, който е много същностен. Това са важни политически проблеми. Разбира се,
ние сме наясно, че това мнозинство до края на мандата няма нито шанс, нито време да вземе решение за свикване на Велико Народно събрание и промяна на конституцията. Нещо повече, слава Богу, че е така. Защото, ако сега търсим недостатъците на конституцията от 1991 година, те се коренят точно в посткомунистическото мислене на нейните творци. Ако сега възпроизведем подобен начин на решаване на проблемите, няма да достигнем достатъчно напред.
Какво не беше чуто от мотивите на опозицията за този вот на недоверие? Какво беше удавено в думите на говорещите? Какво казахте след първото изречение, което единствено казвате било цитирано?
Проблемът беше ясен независимо от тактиката на управляващите. Проблемът е, че те имат ясното мнозинство. Проблемът е, че имат пълния политически комфорт до края на мандата заради това мнозинство и своето влияние в обществото. Проблемът е, че най-голямата извънпарламентарна партия ГЕРБ практически има само един представител в парламента, който също се изказа, но лимитирано изказване от 5 минути по никакъв начин не може да противостои на тия няколкочасови изказвания на представителите на изпълнителната власт. Първото ми изречение беше, че на този вот не трябва да се гледа като на пореден или последен, а като вот на отчаянието, което отчаяние опозицията трябва да превърне в надежда. Продължавам да си мисля, че ако тази надежда не се роди след следващите парламентарни избори през това лято и по някакъв начин се възпроизведе сегашното управление, това наистина ще бъде пагубно за България. И това не е само от политикантстване, за да може опозицията така да се групира, така да се обедини и така да вземе властта след следващите избори. Факт е, че страхотно се притесняват управляващите, като им кажем, че сега сме по-далеч от Европейския съюз отпреди 2 години, но това е факт. Това е факт и в политически, и във финансов, и в смисъла на качество на живот на българските граждани. И понеже на това се противопоставя - да, де, ама световната финансова икономическа криза е външна, тя е въплътена в България, тук е въпросът какво се прави в България. И понеже многократно се говори и за банковите ограничения, и за увеличените лихви, когато нормалният свят ги намалява, за да продължи банковото дело и кредитирането, в края на краищата сме изправени пак пред схемата всичко на гърба на българските граждани. Това за мен, това пък беше финалът на моето изказване, това пък за мен е проблемът, защото в деня на вота беше представен един документ, от който един от приоритетите на това правителство липсваше, а това е приоритетът европейска интеграция. Този път говорехме само за социалната ангажираност, и този път не за икономически растеж и стабилност, а за икономическото развитие на страната. Проблемите наистина са изключително тежки и те са проблеми на управлението, в частност на изпълнителната власт.
Да, но точно кризата, за която вие говорите, е мотивът управляващите да твърдят, че е безотговорно да се иска вот на доверие в този момент. Милен Велчев каза в "Труд" - вот по време на криза е пир по време на чума.
Сигурно така изглежда. Знаете много добре, че аз съм бил 4 години в изпълнителната власт, след това 2 години в сегашната управляваща коалиция. Нормално е при един вот на недоверие това да е позицията на управляващите. По всички вотове досега от годините на прехода е било така, като изключим онзи исторически вот по вот на доверие, който поиска Филип Димитров. Във всички останали случаи, всъщност този вот, както всички останали, не успя. И Филип Димитров не получи доверие, и нито един друг вот на недоверие пък също не е успял през годините на прехода. Защото всичко е въпрос на математика и, разбира се, винаги управляващите твърдят, че те са най-добрите досега и са много по-добри от следващите. Лошото е дали това наистина се потвърждава на практика. Ако трябва да бъдем песимисти след следващите парламентарни избори, трябва да заключим, че е много възможно това управление тогава да ни се вижда по-добро. Винаги е възможно да има по-лош вариант на управление и като че ли това е правило, което се налага в България.
Друг упрек към вас, към цялата опозиция, че сте преследвали чисто предизборни цели, не да свалите кабинета, знаете, че не можете да го свалите. Към дежурното, че само сте загубили и времето, когато можело нещо ценно друго да се приеме в парламента.
Ако абстрактно приемем този упрек, трябва да кажем, че той в много по-голяма степен важи за управляващите. Точно те превърнаха чрез тактика и стратегия този вот в една предизборна агитация. Говореше се за всичко, което положително се е случвало през последните 3,5 години, но в края на краищата това е вот на недоверие за цялостна политика, която политика особено през последната година, година и половина наистина е пагубна за България във всички сфери. И тук отново трябва да се върнем, ако щете и на еврофондовете, на процента на усвояване. Трябва да се върнем на липсата на резултати в борбата с организираната престъпност, корупцията по високите етажи на властта, цялата система на правораздаване, която е потисната от този механизъм на липса на разделение на властите и взаимен контрол. Ако щете на липса на правото като доминиращ фактор в една демокрация. Като липса на гарантирана самостоятелност на съдебната власт, защото упреците, които и отвътре, и отвън се насочват към сегашното управление, са упреци точно за това, че изпълнителната власт си е иззела всички функции. А изпълнителната власт трябва да изпълнява. На какво сме свидетели? Това, което изпълнителната власт възпроизведе като закон и след това не бъде изпълнявано, в кратки срокове се сменя. Вижте три реформи в системата на МВР за три години и половина. Ами, никой не би могъл да издържи на това. И това са резултати според мен от липсата на стратегии, от липсата на яснота. Разбира се, тук можем дълго да говорим и за сложната конфигурация на управляващата коалиция. За различните цели на партиите, които са в тази управляваща коалиция. Но това е един много дълъг дебат и е по-добре управляващите да го проведат сами.
Хайде да отидем сега вдясно. Докъде са преговорите ви? Ще има ли дясна коалиция, която заедно с ГЕРБ да обедини противниците на това управление и да има следизборна коалиция между ГЕРБ и тази дясна предизборна коалиция.
Многократно вече повече от година този дебат се води в българския парламент и в българското общество. За нас схемата, която определихте, е единственият спасителен вариант за България, за да не възпроизведем под някаква форма сегашното управление. Продължавам да бъда оптимист не защото вярвам в десните партии, парламентарни и извънпарламентарни, или в техните лидери, а защото това е искането на българските граждани. Виждате, че по значителна част от частични местни избори се прави обединение вдясно, и то успешно. Виждате, че русенският пример се възпроизвежда вече и в други области. Тоест десните формации се събират на местно ниво и решават да не слушат лидерите си в центъра, а да направят обединението, т.е. то да тръгне отдолу. Това е така, защото подобно обединение се вижда като спасителен шанс не само по върховете, но се вижда и сред обикновените български граждани. И нещо, за което също много пъти сме говорили, българските граждани все повече, особено тези, които имат център-дясно политическо мислене, желаят да реализират прагматичен вот. Желаят да гласуват за хора, не само които ще влязат в парламента, а които ще управляват след изборите. И това също трябва да се оцени. Разпокъсаните формации в център-дясно политическо пространство не биха могли самостоятелно да имат каквото и да е влияние в политиката след изборите. Това налага обединението. И пак казвам, въпреки че твърдях, че в края на януари или първата седмица на февруари ще го има това обединение, за мен следващата седмица вече е крайният срок, в който това трябва да се случи
Ако не - БНД сами на вота, ви цитира вестник "Класа".
Ами, нямаме друг избор. Ние не сме политическа формация, която сме създадени за един ден или за едни избори, и се надяваме, че лошият вариант винаги трябва да бъде предпочетен пред никаквия вариант...
А има ли вариант коалицията да не е една, дясната, а да бъдат две? Сега, от това, което чета, вие ще кажете вярно ли е, например в СДС имало настроения против включването в такава коалиция точно на вашата партия БНД с мотива, че вие сте си от тези, срещу които те се борят, защото сте се отцепили от тях.
Много ми е трудно да коментирам политически формации извън "Българска нова демокрация", особено в периода, в който очакваме сключване на споразумения. Във всички политически сили в това пространство, в т.ч. и в СДС, има различни мнения. Много добре виждаме, през целия период, ако щете още и в периода на избор на лидер, а и след това, че в СДС има различни позиции. Това е обяснимо, СДС е партия вече с почти 20-годишна история. В нея има различни хора, с различна визия, хора с много опит. За съжаление различните мнения са нещо, което е характерно за център-дясно политическото пространство и ние не бива да се учудваме на този процес. Все пак аз си мисля, че СДС ще успее да излезе от заблудата, че сами са по-силни от обединението и ще бъдат съществена част от това център-дясно политическо обединение.
Ама, как си представяте да се разпределят местата в листите? Всички знаят, че има по предварителни калкулации избираеми места, и партиите, които се включват в една коалиция, се борят именно за тези места. И тук започват големите спорове какъв да бъде принципът. СДС казват - ами ние ще си влезем и сами, казват те.
За съжаление.
А БНД няма да влязат, така че те и един депутат да имат, трябва да са благодарни.
Разбира се, тази логика съществува. За мен обаче, казвам за съжаление, това не е основният въпрос. Това е въпросът на квотното разпределение и влиянието на политическите сили, съответно на личностите от политическите сили в следващата парламентарна група, която бъде избрана по този начин. За мен това не е същностният въпрос. Преди това има важни политически въпроси. Казва се например - вие от "Българска нова демокрация" участвахте в предното и в това управление и къде сте тръгнали сега, кога станахте десни. Въпросът наистина е политически, той трябва да получи отговор. Този въпрос не е несериозен и е много задълбочен политически въпрос. Ние от "Българска нова демокрация" твърдим, че през целия период, в който сме били в управлението след 2001 година, а и след напускането на НДСВ и сформиране на парламентарна група и на партия "Българска нова демокрация", не можем да бъдем обвинени в нищо, което сме правили встрани от стратегическите цели на център-дясно политическото мислене, пространство и стратегия. В този мисъл
нямаме никакви притеснения от този открит политически разговор. Но политически разговор на тази тема трябва да съществува между всички партии в това пространство. "Българска нова демокрация" не е единствената, която е участвала в управление. Тези отговори трябва да се, разбира се, уточнят. Това е политически въпрос, не може да има безпринципно споразумение. Видяхме, че безпринципните споразумения не биха могли да доведат до просперитет. Оттук нататък за мен не проблемът с квотите и избираемите места е проблемът. Вероятно в нечии глави това съществува. Но ние от "Българска нова демокрация" разсъждаваме, че единственият шанс на България е сформиране на мощна, относително голяма парламентарна група, която заедно с ГЕРБ да може да поеме управлението на страната.
Да де, ама сега е логично да ви попитам, като казвате така и не ви е толкова важно колко ваши, точно от вашата партия ще бъдат депутатите, ами хубаво, хайде, Свинаров и Шулева - двама, да бъдат единият на първо, другият на второ място в избираеми листи, и вече другите ви кандидати да са от пети нататък и да не влизат.
Ето една тема, която трябва да съчетаем и с липсата на ясна политическа ориентация и политическа схема, по която ще се провеждат изборите. Ако съществува мажоритарният елемент, и Шулева, и Свинаров, мога да спомена имена и от други политически сили, а и други имена от партия "Българска нова демокрация", биха могли да се явят мажоритарно и да не им трябват места в листи. Ние знаем, че, разбира се, е нож с две остриета това дали си известен, с какво си известен, но в "Българска нова демокрация" има хора, доказали се като управленци. Хора, които през тези години не нарушиха принципите, които ни обединиха във влизане в политическия живот на страната. Така че нямаме такива притеснения. Нещо повече, аз казах, че квотните места и разпределение в листи наистина може да се окаже проблем, но той е на втори план. Ако ние не решим политическите проблеми, принципите, целите и схемата, поради която се обединяваме, ние нямаме никакъв шанс. Има и нещо друго. Въпреки липсата на отчитане или по-скоро недоброто отчитане като доверие към "Българска нова демокрация", нашите проучвания сочат, че партия "Българска нова демокрация", ако щете и фигурите в партия "Българска нова демокрация" имат възможност за разширяване на подкрепата, а това би било полезно за подобно обединение. Ние не само бихме могли да увеличим подкрепата за "Българска нова демокрация", но и да бъдем съществен принос в повече гласове за този център-дясно политически блок, който би участвал на парламентарните избори.
Искате ли сваляне на прага за влизане в парламента?
Не, смятаме, че това не е необходимо. Нашата оценка е, че дори и преминаването на прага по никакъв начин не. . .
Праг от 4 процента.
. . . да, по никакъв начин не означава реално участие в политическия живот на страната. Вижте 40-ото Народно събрание, вижте парламентарните групи първоначално четири, след това пет, които са в опозицията, вижте по колко членове имат в парламентарните групи и вижте тяхното влияние в обществено-политическия живот. Т.е. дума да не става, че когато една парламентарна група да речем е от 12 души и тя няма възможност за пряко участие в обществено-политическия живот, няма своето влияние. Ако е от 8 души, разбира се, че нещата не биха стояли по по-добър начин. Така че прагът и подобно раздробяване за нас не би било полезно за никой.
А искате ли по-висок праг за коалиции, например 6-7 процента, в което също има някаква логика?
Да, има такава логика. Ето, говорим искате ли, искате ли, а вече е месец март, което означава фатално забавяне на изборното законодателство. Това е същностен въпрос. Напомняли сме и в това студио, че още през юли месец под егидата на президента се проведе една среща и управляващите поеха ангажимента до края на септември да имаме изборно законодателство. Разбира се, че тежката финансова и икономическа криза навлезе в страната, но това по никакъв начин не пречеше за политическите решения, които са в основата на приемане на основните текстове на изборното законодателство, в частност на Закона за избиране на народни представители. Увеличаване на бариерата за коалиции е нещо, което е възможно да се обсъжда, но пак казвам, срамно е, че хипотетично говорим за изборно законодателство, когато изборите са само след три или четири месеца.
Каква дата за парламентарни избори се очертава от неформалните контакти, които вие имахте. Май няма да стане две в едно.
Доколкото виждаме твърдата позиция на БСП и ДПС, които, да уточним, имат самостоятелно мнозинство в българския парламент, т.е. биха могли да приемат какъвто искат закон, очертават се избори в различни дати - 7 юни за депутати в европейския парламент и вероятно началото на юли или края на юни, това е спорна дата, избори за депутати в българския парламент.
Т.е. все пак БСП ще отстъпи от това, което им се приписва, че те искат в най-горещото лято - юли края, август, да кажем от втората половина на юли до края на август да бъдат изборите, понеже младите, активните, които биха гласували за десните, ще са на море или на почивка.. .
Да, аз мисля, че в. . .
. .. а пенсионерите, които биха гласували за БСП, това са стереотипите, върху които се разсъждаваше, са край урните и БСП, и ДПС ще направят голям резултат.
Тази теза има своята логика, но ми се вижда твърде примитивна, за да е основата на политическото мислене за избори в два дни. Има много други политически аргументи, ако щете и тактически, и стратегически аргументи, за това БСП и ДПС да искат изборите да са в различни дни. Ако искате да ме питате за най-важния политически аргумент при раздробената опозиция в момента, която се самоопределя като център-дясна, това накратко звучи по следния начин: избори за депутати в Европейския парламент, самостоятелно явяване на опозицията, нито една от партиите не излъчва свой представител в Европейския парламент, т.е. всичките са на нула на тези избори, а ходете сега на другите избори, когато нямате никакво технологично време, а и законов срок, за различна регистрация от тази, която сте направили за участие в изборите за депутати в Европейския парламент. Това за мен е същностният политически аргумент.
Т.е. всъщност БСП се опитва, да кажем, законно да прецака десницата с различни дати, но близки дати.
Въпрос на гледна точка.
А, от друга страна, вие влизате, ако поискате пък да отиде към края на юли, за да имате технологични срокове да ревизирате нещо след резултата от европейските избори, тогава влизате в собствения си капан на непрекъснатото повтаряне колко е лошо хората да не могат да гласуват масово, защото са лятото изборите.
Една малка корекция на думите ви, които казахте преди малко за БСП, вероятно и ДПС, които имат подобни цели раздробената опозиция вън от политическия живот. Аз не мисля, че това е вярната теза. Ако погледнем от друга страна на нещата, и понеже този анализ го правим все пак достатъчно рано преди изборите, БСП и ДПС казват: по-добре обединена опозиция, която да бъде реален участник в политическия живот, разбира се, от тяхна гледна точка продължаваща да бъде опозиция и след изборите, което е въпрос все пак по-различен, но не липса на подобна опозиция и не липса на подобни информации. За добро или за лошо това, което се казва и от президент, и от премиер, и от други представители на център-лявото политическо пространство, те наистина имат нужда от силна десница. Останалото означава разпокъсаност, останалото означава екстремалност, останалото означава липса на нормален политически живот. Така че в този смисъл тези тези на БСП и ДПС биха могли да помогнат за обединението на център-дясно политическата опозиция.
Очаквате ли нови избори наесен. Такава прогноза прави в "24 часа" Камелия Касабова от НДСВ.
Ами, за съжаление не само тя прави такава прогноза. Много политолози и социолози казват, че следващо правителство, ако има такова, ще бъде нестабилно, а формирането му поначало би било трудно. Разбира се, всичко е въпрос на изборни резултати. Категорично обаче съм убеден, че ГЕРБ не е играч за един ден в българския политически живот и не би си позволил да прави коалиция с БСП и ДПС. Т.е. думите, които сега казват лидерите, и формален, и неформален, а и други представители на ГЕРБ, никак не са случайни. Те имат своята ясна политическа логика особено след посещението и ясните думи на г-н Мартенс в България. Аз лично мисля, че политически невъзможно е въпреки изборните резултати, т.е. каквито и да са те, ГЕРБ да направи подобно обединение. И ако разгледаме и другата песимистична прогноза, и ако БСП и ДПС нямат собствено мнозинство след следващите избори в българския парламент, действително конфигурацията със или без правителство би била много нетрайна и ако не наесен, много е възможно в ранна пролет отново да има избори.
Искате ли всъщност властта? Иван Кръстев, политологът, казва идват избори, които е по-страшно да спечелиш заради всички прогнози накъде ще върви светът и България като част от него през следващите месеци и може би години. Може би е по-изгодно да бъдеш в опозиция.
Политическата визия на партия "Българска нова демокрация" като на хора, които са били и в управлението, и в опозицията, е категорично за това да се поеме отговорността и да бъдем решаващ фактор в следващо управление на страната. Прав е г-н Иван Кръстев, както винаги впрочем, не се учудваме на това, че той е прав, но за нас е изключително по-опасно възпроизвеждане на сегашното управление под някаква форма, независимо че месец или пет по-късно това би било голям плюс за опозицията. За съжаление българския народ, особено хората в неравностойно положение, както сме свикнали да ги наричаме, неработещите хора, пенсионерите и т.н. живеят 20 години във формата на финансов геноцид. Живеем в едни преходи и в едни условия, когато намалява външният дълг, увеличава се резервът, не си спомням да сме имали министър на финансите през годините на прехода, който да не е отличник на всички международни форуми, но хората живеят достатъчно бедно, да не кажа все по-бедно. Тази оценка ни мотивира да поемем отговорността - да, желаем да бъдем в управлението след следващите парламентарни избори.
