Интервю с еврокомисаря за защита на потребителите Меглена Кунева
В четвъртък бяхте в Стара Загора, Ямбол и Сливен. Какво чухте от хората там, освен оплаквания от монополистите на пазара.
Да, но това не ме изненадва защото е част от една тенденция, за съжаление, характерна в Европа. Оплакванията най-много и в европейски мащаб са по отношение на електроснабдяването и други типове публични услуги като транспорта в населените места и финансовите услуги. Друго, от което се интересуваха хората в Стара Загора, Ямбол и Сливен, за моя голяма радост беше въпросът за изборите за депутати за Европейския парламент. Аз искам да споделя съвсем откровено с тях, че никак не ми се иска отново да видя България активна толкова колкота на миналите избори – по-малко от 20 процента активност. Това е много важно, всичко това, за което вие говорите, включително и услугите на омбудсмана, всичко това стана в България, започна да се случва зароди това защото започнахме преговорите, приключихме ги и сме членове на Европейския съюз. Дори и политиката за защита на потребителите в последна сметка колко активно ще се прилага в България зависи от този Европейски съюз. Промените, които стават в съдебната система, в правосъдие и вътрешен ред – малко по малко, трудно, бавно през годините, но те пак са заради това, защото България е част от едно много кокурентноспособно общество, което се сравнява, което може да налага санкции, за да защити гражданите, а не да защити една или друга власт в страните.
Добре, какво казвате на конкретните оплаквания на хората. Може ли от Брюксел ефективно да се помага на българите, които имат съвсем конкретни проблеми като потребители на стоки и услуги.
Съвсем конкретно може да се помага, ако ЕС приеме една директива или някакво друго законодателство или пък потребителски наблюдател, какъвто аз започнах да правя от миналата година, за да имаме нещо като, образно казано, кутия с инструменти, към която всяка страна може да посегне и да вземе най-подходящия за себе си. Но няма как да дойде Брюксел и да замести властите в България. И в трите града, в които бях в четвъртък, хората, главно журналистите между другото, излагаха такива случаи, споделяха, че няма контрол над пазара. Няма как администрацията на Брюксел да дойде и да извърши този контрол, за да види, че има стоки, които не са етикетирани или етикетът не отговаря на съдържанието или просто държавните органи не обръщат внимание на това, което хората им казват. Междувпрочем в България малко хора се оплакват и са много недоволни едновременно с това. Всяка държавна власт в такива случаи трябва да получи много силен сигнал, че нещо не е наред, че има много голяма пропаст в доверието към администрацията. 4 процента от българите се оплакват, а недоволните са над 30 на сто. Така че това трябва да стане държавна политика.
Да, като че ли проблемът е, нека кажем, посредническото звено и като че ли ние, медиите сме така, рупорът на обществото.
Вие вършите без съмнение много работа и откакто поех това портфолио досега разликата е огромна, уверявам ви, по броя на сигналите, които идват при нас. Ние се опитваме да помогнем почти на лична основа, защото веднага изпращаме жалбата обратно, говорим с държавните органи в България, да, защото аз съм български комисар, но тогава, когато има оплакване до нас и ние се обадим, някои въпроси се решават по-бързо. Но не би трябвало да бъде така. Това е живо, действено общество. Няма нужда да минава комуникация през Брюксел, за да започнат да се случват нещата. Тези закони, които ги има у нас, ги има и в страни, в които има перфектна защита на потребителите. Разликата е просто, че там се прилагат законите.
Каква е вашата прогноза. Ще си позволи ли ЕК да публикува мониторинговия доклад за страната ни преди парламентарните избори, като по този начин, разбира се, неминуемо ще повлияе на резултатите от тях или ще изчака да мине вотът в България. Вашата прогноза?
ЕК ще публикува доклада тогава, когато е готова с него – няма фиксирана дата за това. Това ще бъде около лятото, както беше и миналата година. Не мога да се ангажирам с прогноза, защото работата се координира от генералния секретариат и тогава, когато проверките бъдат приключени и когато българският принос бъде изпратен, когато се обобщят резултатите, тогава Комисията ще може да публикува и доклада. Но междувпрочем самите избори в България не е ясно на коя дата са, така че да се говори, че докладът ще бъде преди или след изборите, е малко задача с две неизвестни.
Едно е сигурно кога ще са европейските – това е ясно. Те ще бъдат през юни.
За месеца – да. И много ми се иска, аз ще се радвам и по-нататък, ако хората имат въпроси, аз ще направя всичко възможно да участвам и да бъдат видими усилията, които прави Европейската комисия и другите институции, да бъдат видими в България, да знаят и да разберат хората повече за това какво прави ЕС, защо е необходимо да се участва в тези избори и бих приела с удоволствие всякаква форма на дебат. Междувпрочем искам да ви кажа една може би изпреварваща новина: през март на Съвета на министър-председателите на ЕС вероятно ще се приеме декларация в подкрепа на изборите и на активното участие на европейските граждани в тези избори. Председателят на ЕК Барозу помоли всичките си комисари да бъдат много видими усилията им в съответните държави и да направим всичко възможно, за да знаят хората повече, да няма манипулации, да няма митове и да успеем да направим така, че Европа да има силни институции. По единично спасение в този глобализиран свят, свят в който има икономическа криза, е много по-трудно възможно.
В интервю за „Файненшъл таймс” президентът на Световната банка Робърт Зелик казва, че ще е огромна трагедия, ако позволим Европа отново да се раздели. Виждате каква терминология се използва. Това е по повод световната финансова криза. И според Зелик и според шефа на МВФ Доминик Строс-Кан трябва силен знак от Брюксел и, разбира се, сериозни мерки за преодоляването на световната финансова криза.
Благодаря ви за този въпрос и е хубаво, че цитирате двама толкова важни икономисти. Възможностите за разделение не са, надявам се, толкова по отношение на формална заплаха за Европейския съюз.
Да, става въпрос за богати и бедни.
Да, това е една от темите и другата голяма тема за ЕС в момента е протекционизмът. Дали ще си позволим страните, които са по-богати, страните, които до вчера са изнасяли производствата си в Източна Европа, днес когато се затегнат нещата, да кажат ние ще приберем производствата си обратно в националните страни, за да може да запазим работни места, за да можем да даваме държавна помощ на тези предприятия и така нататък. Това ще бъде много важен икономически спор вътре в ЕС. Знаете, че между Чешкото председателство и Франция се размениха доста остри реплики по този повод, защото и Чехия, и Словакия имат автомобилостроене, което е да, плод на чужди инвестиции, но една нова протекционистична политика вътре в рамките на Европа би разклатила много основните постулати на вътрешния пазар, а и би поставила в заплаха икономиките на другите страни. Или пък например държавната помощ – това също е един много голям въпрос. Затова на България й трябват знаещи политици, които да изпрати в европейските институции, които да могат понятно да обяснят и тук, при нас в България и навън, да разберат защо се придържат към една или друга мярка и да се борят този Европейски съюз да бъде силен, защото това е начинът. Това е новият патриотизъм на всяка една национална държава, който минава през силата на ЕС.
Казвате новият патриотизъм, но едно изказване на лидера на европейските десни в Европарламента Вилфред Мартенс призова премиера да се извини на Еврокомисията за репликата за двойните стандарти в отношението към различните страни в ЕС. Има ли според вас Еврокомисията нужда от такова извинение?
Европейската комисия се представлява в такива високи разговори между премиер на съответната страна от председателя Барозу. Така че нека да оставим те двамата да водят диалога. А иначе аз смятам, че от всеки един много опитен и умел политик, какъвто е господин Мартенс, ние имаме какво да научим, имаме какво да чуем. Доверието в европейските институции - Парламент, Комисия и Съвет, може само да помогне и нас да ни разбират по-добре в Европа, а и ние в България по-добре да разбираме Европа.
Подвъпросът е като че ли има ли полза от такава реторика между България и Европейската комисия, да кажем най-общо. Трябва ли да тропнем, образно казано, на европейците, за да ни обърнат внимание.
България има възможност във всяка една ситуация да изрази своето мнение. Как ще го направи, това наистина е избор на страната, на политиците, които говорят – било на опозиция, било на управляващи или пък комитета на регионите – имат най-различни форми, в които може да се чуе българският глас. Нека да оставим дебатът да се развива. Ние се учим как да постигаме консенсус и как да говорим помежду си и аз мисля, че България напредва уверено по този път. Най-важното е да се случват и да има резултати вътре в страната. Тогава и ЕС ще бъде повече от щастлив да разпознае промените и резултатите, които вижда в България и аз съм убедена в това. Всички партии – и Партията на европейските социалисти, и Европейската народна партия, и либералите, всяка една от тези партии иска да има консенсус и просперитет в България, защото това е моделът на Европа.
В края на мандата на тази Европейска комисия не може да не си правите равносметка за работата си и имате ли желание, госпожо Кунева, като еврокомисар да довършите започнатото и в следващ пълен мандат вече като еврокомисар.
Аз съм концентрирана в работата си сега. Имам още какво да направя, имам „дълг, който трябва да изплатя”. Това е най-напред доверието, което имам от вкъщи, от България, а след това и двете награди от миналата година за Комисар на годината и Европеец на годината. За мен това е жест на доверие към моята политика. Няма да спра и до края на този си мандат ще имам още една много важна директива, всъщност нещо, което се прави в рамките на 30 години веднъж – промяна на законодателството за правата на потребителите. Вероятно работата по нея ще прескочи и в новия Европарламент. Опитвам се да направя една обща форма на оплакване в Европа, за да можем да сравняваме страните и да ги караме да се състезават помежду си. Това ще бъде много добре и за българските потребители. Ще направя специален доклад преглед на това как се прилага законодателството в отделните страни, защото аз мисля, че особено за новите страни това е много важно, да се сравним, да видим къде сме и държавните власти да получат силен сигнал какво още трябва да направят. Продължавам да се занимавам с дигиталната част на това портфолио, защото наистина екранът е новият пазарен площад, ако мога така да кажа. Така че има още доста работа. Надявам се да мога да я свърша докрай и много искам България да има добър комисар. Това е важно за самочувствието ни.
Краткият ви коментар за проблемите в световната социална мрежа Facebook. Компанията излезе с решения, които впоследствие отмени – да запазва личната информация на своите потребители, дори ако те си закрият профила. Имате ли отношение по този проблем?
Много ви благодаря, че задавате този въпрос. Трябва да ви поздравя, че сте първият журналист, който в ефир говори с мен за Facebook и за тази толкова важната част от икономиката на бъдещето. На 31 март ще имаме среща в Брюксел за защита на персоналните данни. Това е едно голямо събитие за мен, което ще бъде последвано от първата среща на високо равнище на потребителите. 31 март е денят, в който ще публикувам резултатите, ще кажа какво мисля. В каква посока ще се развива зашитата на личните данни от гледна точка на търговията с тях, не само като граждански права. Ще започна този разговор и ще го водя настоятелно поне до края на този си мандат. Аз мисля, че това е устойчива политика на ЕК и е нещо, което е страшно важно за търговията, за гражданските ни права. Facebook е много добра платформа и имат много добри практики. Аз бях във Facebook, срещнах се със собствениците. Това е много трудна за управление материя, защото докато ние създадем някаква директива във Facebook и изобщо в тези платформи, нещата толкова бързо се развиват, че законодателството вече е остаряло. Това е една от причините да казвам, че ние трябва да управляваме по нов начин. Само законите, по начина, по който ги правим в Европа, вероятно няма да стигнат. Затова трябва да има практики, трябва да има саморегулация и трябва да има много информирани потребители. Наистина поздравления за този въпрос. За първи път ми се случва някой да ме пита в ефир за Facebook и много ви благодаря.
