Задръстванията са проблем, засягащ почти всеки от хората, живеещи в голям град. И независимо от повишаващите се цени на горивата, големите опашки автомобили по време на пиковите часове и замърсяването, изглежда нищо не може да попречи на любовта на хората към колите. Автомобилното движение в САЩ създава 45 процента от замърсяването на въздуха в света. Във Великобритания задръстванията водят до загуби от 20 милиарда долара годишно.
Как е решен този проблем в столицата на Швеция - Стокхолм?
Стокхолм е град на островите. Съставен е от 14 острова с големината на малък град, където хората преминават по малки автомобилни и пешеходни мостове, а лодките бавно преминават през архипелага. Но задръстванията в града стават все по-голям проблем, като всеки ден там се движат по над половин милион автомобила. А положението няма да се подобри от самосебе си. Населението на община Стокхолм се увеличава с около 20 000 човека годишно, което означава повече трафик и по-голямо натоварване на улиците на града. Построяването на повече пътища просто не е отговор. Създаването на нови пътища не може да става толкова бързо, колкото се увеличава населението, а околната следа не може да устои на натоварването. Въпреки че властите в много градове окуражават хората да използват повече обществения транспорт, проблемите не са решени.
Така преди няколко години Шведската национална пътна администрация и управата на Стокхолм решиха да потърсят решение, което да намали и задръстванията, и замърсяването на въздуха.
С помощта на IBM дойде решението - нова, иновативна система на високо ниво, която таксува шофьорите, използващи пътищата в центъра по време на пиковите часове. Властите се надяваха, че чрез този пилотен проект, който започна през 2006-а, ще накарат повече хора да оставят колите си и да използват обществен транспорт. Таксата имаше за цел и да подобри като цяло градската среда в Стокхолм, особено качеството на въздуха, казва Гунар Сюдерхолм от градската администрация.
„Търсехме начин как да направим нещо в Стокхолм, за да подобрим околната среда, да подобрим движението на автомобилите и да сложим цена за тези, които искат да влязат с колите си в центъра на Стокхолм. Наричаме това такса "задръстване", обяснява той.
Залогът е бил висок, признава Биргер Хоок от шведската пътна администрация. „Ако системата не работеше добре от първия ден, щяхме да имаме големи проблеми. Трябва да бъде перфектна от първия ден", допълва Хоок.
Като част от проекта на влизане и на излизане от централната градска част бяха инсталирани 18 крайпътни контролни центрове, които идентифицираха и таксуваха колите, влизащи в центъра, според това кое време на деня е - таксата е по-висока в пиков час и по-ниска - в извънпиков. Шофьорите могат да инсталират малки предплатени карти, които комуникират с предавателите на влизане и излизане от зоната и автоматично удържат пътната такса. Карл Йонас Лилигрен от IBM обяснява как работи: „След като колата мине през пункта по време на някой от определените пикови часове, тя се разпознава от системата".
Освен това колите, минаващи през тези пунктове, се снимат, а системата използва регистрационните номера, за да засече автомобилите без предплатена карта. Информацията се изпраща до системата, която прави връзка между автомобила и регистрационните му данни, а таксата се начислява на собственика.
Шофьорите могат да платят таксите в някоя банка, през интернет или в супермаркет, който е част от схемата. Тази система използва чипове, които чрез радиовълни автоматично разпознават обекти, както и безжични сензори. Това са малки устройства, които могат да засекат и измелят различни данни и да ги превърнат в сигнали, изпращани на компютри.
Системата използва и една нова технология, която сега набира популярност - софтуер за оптично разпознаване на символи. Той се използва за разпознаване на регистрационните номера от всякакъв ъгъл. Тъй като заради различната степен на осветеност, лошото време и понякога заради лошия ъгъл, под който са поставени камерите, сега не винаги регистрационният номер може да бъде разпознат. IBM разработи специална система за разпознаване, която използва алгоритми, за да направи втори опит за идентифициране на неясната регистрационна тачела. Алгоритмите използват техника като например изчистване на образа и сравняване на предната и задната табела, за да се различи номера. Използвайки начина, по който работи човешкото око, алгоритъмът дешифрира образите на често едва различим текст, като мести образа в различни посоки, докато не намери правилния зрителен ъгъл и не разпознае очаквания модел. След разпознаването системата автоматично записва регистрационния номер, сравнява го с данните за регистрацията на колата в базата данни и обработва таксата.
Системата за таксуване на движението в центъра имаше бърз ефект - колите там намаляха с 25 процента, а пътниците във влаковете се увеличиха с 40 000 дневно. Схемата доведе и до намаляване на вредните емисии от колите в центъра с 14 процента, а парниковите газове като например въглеродния оксид намаляха с 40 процента.
На фона на скептицизма на хората в града, властите решиха да въведат схемата пробно - за една година, а след това на референдум гражданите да решат дали тя да остане в сила. Референдумът вече мина и след него схемата остана в сила.
Успехът на системата показва, че новите технологии, които навлизат живота, са достъпни и мощни. Но опитът в Стокхолм показва, че не става дума само за технология от последно поколение, а за взаимодействие с хората, за това как технологията си взаимодейства с тях. Ето така стават нещата.
