Министър председателят Бойко Борисов отново призова ЕС да стане колективен член на НАТО. Предложението му обаче е неизпълнимо, защото шест от държавите-членки на ЕС не са част от НАТО.
Възможността Австрия, Кипър, Финландия, Ирландия, Малта и Швеция да се присъединят към Алианса е нищожна. За целта Австрия трябва да промени Конституцията си, а Турция и Гърция да разрешат спора си за Северен Кипър.
Идеята си ЕС да стане колективен член на НАТО българският премиер лансира още на 22 юни на заседанието на Европейския съвет в Брюксел. Според Бойко Борисов това ще е прагматично решение за сигурността и би довело до разумно разпределение на парите за отбрана. Въпреки мненията, че тази идея няма как да се реализира , Борисов продължава да настоява за предложението си:
„Продължавам да считам, че особено сега, когато се приеха мерки да се увеличат разходите за отбрана, ЕС може да стане колективен член на НАТО. Тогава много по-лесно, на базата на европейските пари, които имаме, могат да се заделят тези 2%“.
БГНЕС
Съществуват обективни трудности пред реализирането на идеята ЕС да стане колективен член на НАТО.
Шест от 28-те страни-членки на ЕС не членуват в НАТО. Това са Австрия, Кипър, Финландия, Ирландия, Малта и Швеция. И вероятността това да се промени е почти изключена. Австрия не е член на НАТО, защото нейната Конституция забранява на страната да участва във военни съюзи.
С Кипър въпросът е още по-сложен. Република Кипър никога не е била НАТО-вска държава. През февруари 2011 г. парламентът в Никозия одобрява кандидатурата на Кипър за членство в НАТО. Но президентът налага вето, тъй като това, по думите му, би възпрепятствало преговорите за преустановяване на спора със Северен Кипър, както и демилитаризирането на острова.
Турция, която е пълноправен член на НАТО, от своя страна би могла да наложи вето на опита на Кипър да се присъедини към НАТО, докато спорът не бъде разрешен.
Във Финландия 27% искат членство в НАТО и това е най-високият процент от 2002 година. 57% обаче продължават да са против идеята. Ирландия води политика на неутралитет. След идването на власт на Малтийската трудова партия през юли 1971 г., водена от Дом Минтоф, седалището на НАТО в Малта е затворено по предложение на правителството. Следва политика на строг неутралитет.
В Швеция - последното "не" на НАТО беше дадено през септември миналата година. Страната има дългогодишна традиция на неутралитет във външната си политика. 40% от шведите не искат членство в Алианса, според проучване от април тази година.
