Ураганът Катрина не бе само трагедия за стотиците хиляди американци по крайбрежието, но един голям срам на управлението на президента Джордж Буш. Природното бедствие разкри грозната страна на Америка и попадналите под светлината на прожекторите бедност, расизъм и насилие станаха известни на целия свят.
Природната катастрофа при делтата на Мисисипи показа неефективността на националната организация и на мерките за защита при бедствия, показа нерешителността на президента и лошото управление на кризи от Вашингтон.
За медиите, както за американските, така и за европейските, Катрина също не бе нещо, с което можеха да се гордеят. Медиите раздуваха страховити истории за изнасилвания и убийства в местата за подслон, за стрелци, загубили контрол над себе си, и за масови плячкосвания. В дните на бедствието станахме свидетели на много актове на насилие в Ню Орлиънс, който винаги е бил крепост на престъпниците в САЩ.
В съзнанието на американците обаче се е запечатал образът на техния президент. Когато медиите показваха на света кадри с безпомощни старци, болни хора, деца и наводнени къщи в Ню Орлиънс, света обиколи и снимката на Буш, който оглежда пораженията от прозореца на президентския самолет. Няма да забравим и думите му: "Смятам, че никой не можеше да предвиди, че дигите ще подадат." Трябва да се отбележи, че във всеки по-добър пътеводител на Ню Орлиънс пише за опасенията на хората в столицата на джаза, че при по-силна буря дигите може да не издържат.
След Катрина гражданите забелязаха, че всъщност царят /Буш/ е гол. Имиджът му на решителен политик бе накърнен. Американците бяха шокирани, а популярността на президента спадна и заради скандали сред републиканците. Буш преживя най-черните месеци от мандата си. "Катрина бе национална грешка, куп от грешки, пропуски и абсурди", посочваше безмилостен доклад на Конгреса.
"Навременна намеса на президента щеше да ускори помощта", гласеше относително плаха критика от разследващата комисия, която бе съставена предимно от републиканци.
Изкупителна жертва на урагана стана директорът на Федералната агенция за управление при извънредни ситуации /ФЕМА/ Майкъл Браун, който и до днес твърди, че правителството не е реагирало навреме на предупрежденията му.
Кадрите от населения предимно с чернокожи Ню Орлиънс показаха на света Америка такава, каквато рядко можем да видим в холивудските филми. В богатите Съединени щати над 37 милиона души живеят под прага на бедността, който е установен на 22 509 долара /17 537 евро/ годишно за четиричленно семейство.
Представителите на нито една малцинствена група не са толкова бедни, колкото са чернокожите. Почти всеки четвърти чернокож е беден.
Освен това в екстремната ситуация в Ню Орлиънс, когато бяха плячкосани някои магазини, видяхме другото лице на Америка - расизма. Намираха се думи, изпълнени с разбиране, за тежкото състояние на хората, когато бели американци, пострадали от урагана, излизаха с хранителни продукти от разрушени супермаркети. За мародери се говореше само в случаите, когато мародерите бяха чернокожи. /БТА/
