Президентът на Украйна Петро Порошенко подписа указ за въвеждане на военно положениe. По-късно Порошенко обяви, че ще намали срока на военното положение, за чието въвеждане той подписа указ по-рано днес. Така вместо предложените 60 дни то би трябвало да трае само 30, предаде Ройтерс.
Президентът съобщи това в телевизионно обръщение тази вечер. Той отхвърли отправените му от негови опоненти обвинения, че указът предвижда ограничения върху правата на гражданите и отлагане на президентските избори, които трябва да се състоят догодина.
Съкращаването на срока означава, че украинските власти могат да обявят дата за изборите в края на декември, за да има достатъчно време те да се проведат в края на март, както се очакваше.
"Преди няколко часа изпълних конституционното си задължение и с указ обявих въвеждането на военно положение на цялата територия на Украйна от 9 ч сутринта на 28 ноември", каза той. Парламентът (Върховната рада) трябва да одобри указа, за да влезе той в сила. Депутатите ще го обсъдят по-късно днес.
Украинското законодателство относно военното положение предвижда редица ограничения, включително ограничаване правото на свободно движение и мирни събрания, налагане на полицейски час, ограничения за медиите, макар че указът на Порошенко не споменава конкретно подобни ограничения, отбелязва Ройтерс.
Единайсетте мерки, споменати в декрета, предвиждат мобилизиране на силите от резерва, организиране на ПВО за важни държавни обекти и спешни стъпки за въвеждане на разширени мерки за киберсигурност и за гарантиране на обществения ред.
БГНЕС
Решението на Порошенко беше взето ден след като Русия стреля по три украински военни кораба и ги задържа, предизвиквайки остра ескалация на напрежението между двете държави. Очаква се днес до края на деня парламентът в Киев да обсъди президентския указ.
По решение на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна на генералния щаб на украинската армия се възлага да организира противовъздушна отбрана "за защита на важни държавни обекти" от удари по въздух, както и да се предвидят мерки за частична мобилизация". "Службите за сигурност на Украйна трябва да приемат незабавни мерки за засилване на контраразузнавателната дейност, антитерористичния и контрадиверсионния режим, информационната сигурност", се казва в текста, цитиран от ТАСС. На граничните войски се възлага засилване на охраната на държавната граница с Русия по административната граница с Крим.
Високопоставени представители от Германия, Русия, Украйна и Франция се срещат днес в Берлин и ще се опитат да постигнат общи решения във връзка с засиленото напрежение между Москва и Киев, каза говорител на германското външно ведомство, цитиран от Ройтерс.
Русия се противопоставя на международните призиви да освободи трите украински военни кораба, задържани от нея близо до полуостров Крим.
Европейската комисия от своя страна призова Русия да освободи трите украински кораба, които задържа в неделя близо до Кримския полуостров, анексиран от Украйна през 2014 г., предаде Ройтерс.
Говорителка на Еврокомисията изтъкна, че общността не признава анексията на Крим от Москва и каза, че Русия е длъжна бързо да освободи движението през Керченския проток. "Гледаме много сериозно на това", каза говорителката.
Украинската консултантска агенция в областта на агробизнеса АРК-Inform съобщи, че украинските търговски пристанища в Азовско море работят нормално, въпреки напрежението между Украйна и Русия.
Украйна има две пристанища в Азовско море, специализирани в превоз на зърно и стомана.
