Учените неправилно оцениха мощността на слънчевото изригване и скоростта на изхвърления от него плазмен поток, което в крайна сметка доведе до силна магнитна буря и полярни сияния, видими от нетипични региони.
Това бе съобщено от Лабораторията по слънчева рентгенова астрономия на Института за космически изследвания на Руската академия на науките (РАН) и Института по слънчево-земна физика към
Сибирски клон на РАН. На 5 ноември на Земята започна магнитна буря. Тя се оказа толкова силна, че предизвика полярни сияния, които можеха да се наблюдават чак до руския юг.
„Вече е ясно, че както скоростта, така и мощността на емисиите бяха напълно неправилно оценени, въпреки че това все пак не обяснява как такава слаба причина може да предизвика буря от наблюдаваното ниво“, казва се в съобщението.
Отбелязва се, че мощен плазмен поток бе изхвърлен от Слънцето към Земята на 3 ноември. Той съвпадна във времето с изключително слабо слънчево изригване, което по някакъв начин може да се наблюдава от Земята. Учените идентифицираха потока именно с изригването.
"По всички признаци емисията се смяташе за обикновена. Въз основа на това, както и на измерената скорост на облака, пристигането на плазма към Земята се очакваше...на 6 ноември и бе определена в прогнозите от всички световни агенции като слаба магнитна буря от ниво G1, което е най-ниският клас“, допълват от лабораторията.
Всъщност се оказа, че газовите облаци са изминали разстояние от 150 милиона километра от Слънцето до Земята само за два дни и в крайна сметка са ударили магнитното поле на Земята ден по-рано от очакваното и със значително по-голяма сила, обобщиха учените.
Според техните оценки сутринта на 6 ноември Земята все още ще бъде в облака от слънчева плазма. Температурата на междупланетния газ в близост до Земята се увеличи до 300 000 градуса, тоест
приблизително 10 пъти, а скоростта на слънчевия вятър се увеличи от 350 на 500 километра в секунда.
"Измерванията на космическите апарати, през които плазменият облак премина по пътя си към Земята, показаха наличието на собствено магнитно поле в плазмата, ориентирано противоположно на посоката на магнитното поле на Земята. Това може да причини един вид анихилация на силовите линии, когато полето на изхвърляне взаимодейства с полето на Земята, което най-вероятно допълнително е усилило въздействието върху земната магнитосфера“, обясниха учените.
В момента бурята е класифицирана като G3 (трети клас по петобална скала). Впрочем, тя не е рекорд дори за 2023 година. На 23-24 април имаше буря, която достигна своя връх на ниво G4, а това не се бе случвало няколко години преди това. Последната буря на ниво G5 бе регистрирана на 11 септември 2005 г.
Това бе съобщено от Лабораторията по слънчева рентгенова астрономия на Института за космически изследвания на Руската академия на науките (РАН) и Института по слънчево-земна физика към
Сибирски клон на РАН. На 5 ноември на Земята започна магнитна буря. Тя се оказа толкова силна, че предизвика полярни сияния, които можеха да се наблюдават чак до руския юг.
„Вече е ясно, че както скоростта, така и мощността на емисиите бяха напълно неправилно оценени, въпреки че това все пак не обяснява как такава слаба причина може да предизвика буря от наблюдаваното ниво“, казва се в съобщението.
Отбелязва се, че мощен плазмен поток бе изхвърлен от Слънцето към Земята на 3 ноември. Той съвпадна във времето с изключително слабо слънчево изригване, което по някакъв начин може да се наблюдава от Земята. Учените идентифицираха потока именно с изригването.
"По всички признаци емисията се смяташе за обикновена. Въз основа на това, както и на измерената скорост на облака, пристигането на плазма към Земята се очакваше...на 6 ноември и бе определена в прогнозите от всички световни агенции като слаба магнитна буря от ниво G1, което е най-ниският клас“, допълват от лабораторията.
Всъщност се оказа, че газовите облаци са изминали разстояние от 150 милиона километра от Слънцето до Земята само за два дни и в крайна сметка са ударили магнитното поле на Земята ден по-рано от очакваното и със значително по-голяма сила, обобщиха учените.
Според техните оценки сутринта на 6 ноември Земята все още ще бъде в облака от слънчева плазма. Температурата на междупланетния газ в близост до Земята се увеличи до 300 000 градуса, тоест
приблизително 10 пъти, а скоростта на слънчевия вятър се увеличи от 350 на 500 километра в секунда.
"Измерванията на космическите апарати, през които плазменият облак премина по пътя си към Земята, показаха наличието на собствено магнитно поле в плазмата, ориентирано противоположно на посоката на магнитното поле на Земята. Това може да причини един вид анихилация на силовите линии, когато полето на изхвърляне взаимодейства с полето на Земята, което най-вероятно допълнително е усилило въздействието върху земната магнитосфера“, обясниха учените.
В момента бурята е класифицирана като G3 (трети клас по петобална скала). Впрочем, тя не е рекорд дори за 2023 година. На 23-24 април имаше буря, която достигна своя връх на ниво G4, а това не се бе случвало няколко години преди това. Последната буря на ниво G5 бе регистрирана на 11 септември 2005 г.
