/ БГНЕС
Канадецът Джеймс Пийбълс и швейцарците Мишел Майор и Дидие Кело спечелиха Нобелова награда за физика за принос в разбирането на това как се развива Вселената, съобщи сайтът Nobelprize.com.

Джеймс Пийбълс получава половината награда за „теоретически открития във физическата космология“, а Майор и Кело си поделят другата половина за „откриване на екзопланета в орбита около слънцеподобна звезда“, каза проф. Горан Хансон, генерален секретар на Кралската шведска академия на науките, която избира лауреатите.

Тазгодишната Нобелова награда за физика е за новото разбиране на структурата и историята на Вселената, мястото на Земята в космоса, и първото откриване на планета, орбитираща около слънцеподобна звезда извън Слънчевата система.

Трима учени си поделят Нобеловата награда за физиология или медицина

Прозренията на Джеймс Пийбълс във физическата космология обогатяват изследванията в тази област и полагат основите за преобразяването на космологията през последните 50 години - от предположение в наука. Теоретичната рамка, която той разработва от средата на 60-те години на миналия век, е в основата на сегашните ни идеи за Вселената.

Моделът за Големия взрив описва Вселената от първите моменти преди почти 14 млрд. години, когато тя е била изключително гореща и плътна. Оттогава Вселената се разширява, става все по-голяма и студена. Само 400 000 години след Големия взрив, Вселената става прозрачна и лъчи светлина могат да пътуват през космоса. Дори днес това древно лъчение е навсякъде около нас и кодирани в него се крият много от тайните на Вселената. Използвайки теоретичните си методи и изчисления, Джеймс Пийбълс успява да интерпретира тези следи от детството на Вселената и да открие нови физически процеси.

БГНЕС

Резултатите показват Вселена, в която е известно само 5% от съдържанието й, материя, която се състои от звезди, планети, дървета и самите нас. Останалите 95% са непозната тъмна материя и тъмна енергия. Това е загадка и предизвикателство за съвременната физика.

През октомври 1995 г. Мишел Майор и Дидие Кело обявиха, че са открили за първи път планета извън Слънчевата система - екзопланета, орбитираща около слънцеподобна звезда в нашата галактика Млечния път. В обсерваторията на Горен Прованс в Южна Франция със специално направени инструменти те виждат планетата 51 Pegasi b (51 Пегас Бе) - газова топка, сравнима с най-големия газов гигант в Слънчевата система - Юпитер.

С това откритие започва революция в астрономията и оттогава са открити над 4000 екзопланети в Млечния път. Още откриваме странни нови светове с невероятно разнообразие от размери, форми, орбити. Те са предизвикателство за представите ни и досегашните ни идеи за планетните системи и принуждават учените да преработват теориите си за физическите процеси зад произхода на планетите. Вече има много проекти за търсене на екзопланети, с които можем да открием отговор на вечния въпрос дали някъде има друг живот.

БГНЕС

Тазгодишните лауреати преобразяват разбирането ни за космоса. Докато теоретичните открития на Джеймс Пийбълс допринасят за разбирането ни как е еволюирала Вселената след Големия взрив, Мишел Майор и Дидие Кело изследват съседните ни космически райони, търсейки неизвестни планети. Откритията им завинаги променят представата ни за света.

Джеймс Пийбълс получава половината от сумата от 9 млн. крони (832 459 евро), а Мишел Майор и Дидие Кело ще си поделят другата половина. Нобеловите награди ще бъдат връчени на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември - в деня на кончината на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел.

БГНЕС

Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име. Само три жени са печелили Нобелова награда за физика. Това са Мария Кюри през 1903 г. и Мария Гьоперт Майер през 1963 г. и Дона Стрикланд през 2018 г. Миналата година Нобелова награда за физика спечелиха Артър Ашкин, Жерар Муру и Дона Стрикланд за революционни изобретения в областта на лазерните технологии.

Сред по-известните Нобелови лауреати за физика са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри (1903), Макс Планк (1918(, Алберт Айнщайн (1921), Нилс Бор (1922), Лев Ландау (1962), Пьотър Капица (1978), Питър Хигс (2013 г.).
БТА