Съдът в Триполи: Заразяването е било планирано
Съдът в Триполи: Заразяването е било планирано / netinfo

Съдът в Триполи, който на 19 декември осъди на смърт българските медицински сестри и палестинския лекар, прави извода, че българите са извършили предварително замислено престъпление с точно определена цел.

Това се посочва в мотивите на съда, с които „Дарик” радио се запозна от интернет-сайта на вестник „Либия днес”. В документа, който е с обем над 100 страници, се казва, че обвиняемите са направили своите самопризнания в пълно съзнание, без изобщо да са били подлагани на насилие.

Всички изследвания на либийските специалисти доказват, че заразяването на децата е станало с пряко инжектиране на вируса на СПИН. Това отхвърля по категоричен начин тезата, че болестта е причинена от замърсяване на медицинските инструменти или по органичен начин.

В самопризнанията на различните обвиняеми няма никакви противоречия, подчертава съдийският състав. Те се допълват по между си, без никакви разминавания.

Всичко това потвърждава абсолютната вярност на самопризнанията на обвиняемите и е доказателство, че децата са били заразени с вируса на СПИН. Това се доказва и от анализа на проби, взети от банки с кръвна плазма, които са намерени в апартамента на Кристияна Вълчева.

По презумпция с присъдата на египетски съд от 1983 година се приема, че самопризнанията на един обвиняем срещу друг имат силата на доказателство.

Съдът взима под внимание свидетелските показания на две либийски медицински сестри от Бенгази, които твърдят, че в „Ал Фатих” не е имало случаи на многократно използване на медицински консумативи – игли и спринцовки. Това се потвърждава от още пет филипински медицински сестри.

Според съда в Триполи обвиняемите са направили самопризнания за извънбрачни сексуални връзки и варене на алкохол, за да „разсеят” сериозността на основното обвинение – умишлено заразяване на деца със СПИН.

Потвърждава се отговорността на обвиняемите и връзката между вредата и действията им. Те трябва да изплатят известна сума, която би „разредила мъглата на мъката и болката” макар и частично.

Съдът не приема доводите на защитата, че срещу обвиняемите е имало насилие, защото това е отхвърлено от друг либийски съд, който е вече се е произнесъл върху несъстоятелността на тези обвинения. Отхвърля се и другият довод на защитата, че хигиената в детската болница в Бенгази е била лоша.

Ашраф Ал Хаджудж и Кристияна Вълчева се опитват да свалят вината от себе си след като виждат ужасния резултат и обема на катастрофата, която е довела до смърт на либийски деца – мотивират се съдиите.

В документа се цитира мнение на либийска лекарка, която е работила с българските сестри в Бенгази:

„Българските медицински сестри не разбират нищо от професията си. Те не знаят английски, за да го използват пълноценно. Беше трудно да се работи с тях”, твърди Салима Зауи.

От всичко това съдийският състав прави извода, че всички заразявания са били умишлени. Това заключение се подкрепя от извода на либийските специалисти, направили медицинската експертиза, която е основа на обвинението срещу медицинските сестри, което гласи, че в кръвта на заразените деца има много по-голямо количество от ХИВ вируса отколкото детския организъм е способен да произведе сам.

Изненадващо съдът мотивира решението си и с цитат от професор Люк Монтание, това количество „не е естествено и вида на ХИВ вируса, който е открит в телата на децата е по-разпространен в Европа, отколкото някъде другаде”.

Съдът прави заключение, позовавайки се на четири доказателства:

1. Майките на заразените деца не са инфектирани със СПИН;

2. Неестественото количество на ХИВ вируса в кръвта, свидетелства, че болестта е причинена умишлено;

3. Заразяването на децата е ставало в точно определени стаи на детското отделение, където са работили обвиняемите;

4. Изследванията направени от Световната здравна организация показват, че инфектираните със СПИН деца са болни и от хепатит C, което показва, че заразяването е станало умишлено и по изкуствен начин.

Съдът стига до извода, че това е предварително замислено престъпление с точно определена цел.

Свят