Цивилни граждани все по-често стават жертва на бомбардировки от американски безпилотни самолети, най-вече в северозападен Пакистан, но също така и в Йемен, и в Афганистан. Това са заключенията от съвместен доклад на големите американски университети Станфорд и Ню Йорк Юнивърсити. В доклада се обяснява, че безпилотните самолети, които се изпращат от Централното разузнавателно управление, "тероризират местното население 24 часа в денонощието", като основната им цел са "воини от нисък ранг". Военни доклади сочат, че американските нападения убиват по 50 цивилни граждани за всеки един убит член на терористична организация. Това постига резултати обратни на желаните, пишат авторите на доклада, като освен това се повишава броят на местни жители, желаещи да членуват в терористични организации.
Докладът на Станфорд и NYU е изготвен след подробни разговори на авторите с пострадали, очевидци и експерти. Те стигат до заключението, че политиката на настоящия президент Барак Обама носи пряка отговорност за нападенията върху цивилни населения в северозападен Пакистан, като техният брой драстично се е повишил през последните години. Авторите поясняват, че безпилотните самолети могат да летят по цели дни над населени места, като през това време подробно "анализират начина на живот" на хората, които наблюдават от въздуха. Резултат на тези анализи сочат, че са зачестили масовите убийства от тези самолети, като сватби и погребения редовно стават прицел на самолетите. Те често нанасят по два поредни удара, като има "сериозни сведения", че вторият удар има за изрична цел медицинските лица и очевидците, притекли се на помощ на ранените, пише в доклада.
Администрацията на Обама е предприела около 300 нападения за 4 години, което ще рече почти две на седмица. (По време на администрацията на Джордж У. Буш, от 2004-07-а, общият брой на нападенията е около 50.) Според пакистанските власти, сред жертвите почти не фигурират лица, познати като терористи. Американската статистика сочи, че от 2004-а до днес убитите са между 2 000 и 3 000, в 330 нападения, като сред убитите не повече от 200 са били цивилни граждани. Данните на пакистанските служби, обаче, са коренно различни - според тях между 2006-а и 2009-а убитите са 700, от които едва 14 са били терористи, а всички останали - цивилни.
Основният съветник за тероризма на Обама, Джон Бренан, защити американската стратегия по време на лекция в Харвардския университет. Според него Америка има правото едностранно да напада терористи из целия свят, а не само в райони, определени като бойни полета. Лорънс Уилкърсън, началник на Генералния щаб при държавния секретар Колин Пауъл, обаче, е на обратното мнение: "Това е нова сфера във военните действия, сътворена от самите нас. Това е нов начин на престъпления срещу държавните и международните закони".
Нападенията се извършват от два вида самолети - това са безпилотните бомбардировачи MQ-1 Predator ("Хищник") и MQ-9 Reaper ("Жътвар"), произведени от американската компания General Atomic. Reaper може да носи един тон и половина ракети и бомби, сред които 14 ракети Hellfire. Обсегът му е почти 2000 км, като може да лети по 14 часа. Predator може да носи по-малко взривен товар, но за сметка на това издържа цяло едно денонощие във въздуха. В разговорния език, както и в официалната реч, безпилотните бомбардировачи се наричат "drones" или, буквално, "търтеи".
Психолози сравняват военната програмата на търтеите с компютърната конзола Плейстейшън, и се притесняват за това как тези отдалечени нападения се отразяват на начина, по който войниците гледат на човешкия живот. Свещеникът Кийт Шъртлеф от военната база Форт Джаксън, Южна Каролина казва: "Войната става все по-безопасна и все „по-лесна". Войниците се отдалечават от жестокостите на войната и гледат на врага не като на човек, ами като на една точка на компютърния екран. Това е много опасно, защото така се губи необходимото отвращение, което един войник изпитва когато взима човешки живот."
В доклада на станфордския и нюйоркския университет пише също, че нападенията "пораждат непрекъсната емоционална травма в цивилното население в потърпевшите местности, като например северен Пакистан. Поредните удари на едни и същи места пък кара не само местните хора, ами и спасителните служби да се замислят преди да помагат на пострадалите". В доклада, озаглавен "Живот под търтеите", също така пише, че Вашингтон преувеличава ефективността на нападенията: "Официалното становище е, че нападенията имат хирургическа прецизност и че правят Америка по-безопасна, тъй като убиват терористи с минимални странични жертви. Това становище не е вярно."
Брайън Бекер от хуманитарната организация ANSWER Coalition е на същото мнение:
"Те се управляват от човек, който си седи във военната база Лангли, Виджиния, и гледа всичко на телевизионен екран. Натискат едно копче, като така решават кой ще живее и кой ще умре. След това си отиват у дома, където през уикенда си правят барбекю сред природата. А кой плаща цената с живота си? Жертвите на нападението. Поема ли се някаква отговорност от някой? Абсолютно никаква."
