Европейските разузнавателни служби изготвиха анализ, в който се оценява, че президентът на Сърбия Александър Вучич се опитва да предприеме стъпки на вътрешната и международната сцена, за да отложи раздялата си с Русия, като междувременно продължава да печели отстъпки от Запада.
Документът, класифициран като "секретен", е изготвен от няколко европейски разузнавателни служби за нуждите на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), оглавявана от ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел. В него се анализират следващите стъпки, които президентът Вучич ще предприеме, за да продължи политиката на баланс. Според европейското разузнаване, руската инвазия в Украйна е поставила проблема за баланса на силите пред президента Вучич, намалявайки възможностите за маневриране на Сърбия в областта на външната политика и политиката на сигурност. Анализът изброява възможни стъпки, които президентът на Сърбия може да предприеме в близко бъдеще, съобщава вестник „Данас”.
Какво би могъл да направи Вучич?
„За да смекчи силния натиск на Запада по отношение на санкциите, президентът Вучич планира да предприеме различни действия, както в международен, така и в вътрешен план, за да предотврати негативните последици за Сърбия, но най-вече за запазване на собствената си политическа власт“, се казва в секретния документ. Между другото се посочва, че е много вероятно той да отложи сформирането на ново правителство възможно най-дълго, използвайки това като извинение за отлагане на въвеждането на санкциите срещу Русия. Изборите в Сърбия се проведоха на 3 април. На тях прогресистите на Вучич спечелиха 120 места в 250-местния парламент на Сърбия, а за съставяне на правителство са необходими най-малко 126 гласа.
От друга страна, както се оценява в документа на ЕС, се очаква президентът на Сърбия да провежда "политика на малките стъпки", за да доближи Сърбия до Запада. Целта е да се отложи окончателният разрив с Русия и да се използва бъдещата промяна на посоката на външната политика, за да се получат колкото се може повече политически и икономически отстъпки за Сърбия.
Ролята на Сръбската православна църква в случай на разрив с Русия
В документа се споменава, че Сръбската православна църква (СПЦ) ще играе ключова роля, ако Сърбия реши да се ориентира към Запада. Посочва се, че патриархът Профирий е много близък до сръбския президент и че той ще играе важна роля в приемането от населението на прозападната политика на Сърбия. Щедрите държавни дарения за Сръбската православна църква ще помогнат на Профирий да убеди духовенството в това отношение“, пише в документа. Добавя се, че първоначалният "неутрален" избор на църквата да не заема ничия страна във войната в Украйна е облекчила ситуацията за Вучич, създавайки възможност за дистанциране от Русия.
Изгода за Вучич от дясно
Европейските разузнавателни служби оценяват, че през идния период президентът на Сърбия Александра Вучич ще се опита да използва проруската дясна опозиция в парламента като извинение да не приема или отлага трудни външнополитически решения.
„За Вучич наличието на такава опозиция е изгодно, защото това му позволява да се представи пред Запада като умерен политик“, се казва в документа, но също така се подчертава, че тези десни партии (Националдемократическа алтернатива / Демократическа партия на Сърбия, „Заветници” и „Двери”) са свързани със Сръбската прогресивна партия (СНС) и се ползват с финансовата и логистичната ѝ подкрепа.
Напрежение сред прогресистите и фаворитите на Москва за министри
Европейските разузнавателни служби прогнозират, че напрежението в СНС ще се засили при разпределението на властта на местно и държавно ниво, но и поради бъдещи външнополитически решения. Когато правителството бъде сформирано, неговият състав ще бъде ясен индикатор за посоката на външната политика на Сърбия и, според документа, Александър Вучич най-вероятно ще продължи да държи прозападни и проруски министри в бъдещото правителство, за да продължи да балансира. В тази връзка анализът прогнозира, че бъдещият премиер ще е от редиците на СНС. Като възможни кандидати се споменават Синиша Мали (настоящ министър на финансите и бивш кмет на Белград), Никола Селакович (настоящ външен министър) и сегашният министър-председател Ана Бърнабич, за която се смята, че ще бъде или председател на парламента, или ще получи важен посланическо назначение.
Специален параграф е посветен на кариерата на Никола Селакович, за когото в документа се подчертава, че ако не стане премиер, ще заеме важен министерски пост.
Селакович остава кандидат за поста външен министър, въпреки че според европейското разузнаване името на Марко Джурич, настоящият посланик на Сърбия във Вашингтон, също е в обръщение, но "Москва препоръчва Селакович" за поста.
Джилас е "троянският кон" от средите на опозицията
Анализът на европейските разузнавателни служби се занимава и с ролята на президента на Партията на свободата и справедливостта Драган Джилас на политическата сцена в Сърбия. Според документа има индикации за „задкулисно сътрудничество с Вучич и ролята му на „троянски кон“, което предизвиква раздори между опозиционните партии и ги отслабва от известно време“. Споменава се, че Драган Джилас е отхвърлял няколко пъти сътрудничество със СНС преди изборите, но това сътрудничество между него и Александър Вучич стана по-вероятно след лична среща в средата на април и обявяването на възможни предсрочни местни избори в Белград през есента на 2022 г. или пролетта на 2023г.
Документът, класифициран като "секретен", е изготвен от няколко европейски разузнавателни служби за нуждите на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), оглавявана от ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел. В него се анализират следващите стъпки, които президентът Вучич ще предприеме, за да продължи политиката на баланс. Според европейското разузнаване, руската инвазия в Украйна е поставила проблема за баланса на силите пред президента Вучич, намалявайки възможностите за маневриране на Сърбия в областта на външната политика и политиката на сигурност. Анализът изброява възможни стъпки, които президентът на Сърбия може да предприеме в близко бъдеще, съобщава вестник „Данас”.
Какво би могъл да направи Вучич?
„За да смекчи силния натиск на Запада по отношение на санкциите, президентът Вучич планира да предприеме различни действия, както в международен, така и в вътрешен план, за да предотврати негативните последици за Сърбия, но най-вече за запазване на собствената си политическа власт“, се казва в секретния документ. Между другото се посочва, че е много вероятно той да отложи сформирането на ново правителство възможно най-дълго, използвайки това като извинение за отлагане на въвеждането на санкциите срещу Русия. Изборите в Сърбия се проведоха на 3 април. На тях прогресистите на Вучич спечелиха 120 места в 250-местния парламент на Сърбия, а за съставяне на правителство са необходими най-малко 126 гласа.
От друга страна, както се оценява в документа на ЕС, се очаква президентът на Сърбия да провежда "политика на малките стъпки", за да доближи Сърбия до Запада. Целта е да се отложи окончателният разрив с Русия и да се използва бъдещата промяна на посоката на външната политика, за да се получат колкото се може повече политически и икономически отстъпки за Сърбия.
Ролята на Сръбската православна църква в случай на разрив с Русия
В документа се споменава, че Сръбската православна църква (СПЦ) ще играе ключова роля, ако Сърбия реши да се ориентира към Запада. Посочва се, че патриархът Профирий е много близък до сръбския президент и че той ще играе важна роля в приемането от населението на прозападната политика на Сърбия. Щедрите държавни дарения за Сръбската православна църква ще помогнат на Профирий да убеди духовенството в това отношение“, пише в документа. Добавя се, че първоначалният "неутрален" избор на църквата да не заема ничия страна във войната в Украйна е облекчила ситуацията за Вучич, създавайки възможност за дистанциране от Русия.
Изгода за Вучич от дясно
Европейските разузнавателни служби оценяват, че през идния период президентът на Сърбия Александра Вучич ще се опита да използва проруската дясна опозиция в парламента като извинение да не приема или отлага трудни външнополитически решения.
„За Вучич наличието на такава опозиция е изгодно, защото това му позволява да се представи пред Запада като умерен политик“, се казва в документа, но също така се подчертава, че тези десни партии (Националдемократическа алтернатива / Демократическа партия на Сърбия, „Заветници” и „Двери”) са свързани със Сръбската прогресивна партия (СНС) и се ползват с финансовата и логистичната ѝ подкрепа.
Напрежение сред прогресистите и фаворитите на Москва за министри
Европейските разузнавателни служби прогнозират, че напрежението в СНС ще се засили при разпределението на властта на местно и държавно ниво, но и поради бъдещи външнополитически решения. Когато правителството бъде сформирано, неговият състав ще бъде ясен индикатор за посоката на външната политика на Сърбия и, според документа, Александър Вучич най-вероятно ще продължи да държи прозападни и проруски министри в бъдещото правителство, за да продължи да балансира. В тази връзка анализът прогнозира, че бъдещият премиер ще е от редиците на СНС. Като възможни кандидати се споменават Синиша Мали (настоящ министър на финансите и бивш кмет на Белград), Никола Селакович (настоящ външен министър) и сегашният министър-председател Ана Бърнабич, за която се смята, че ще бъде или председател на парламента, или ще получи важен посланическо назначение.
Специален параграф е посветен на кариерата на Никола Селакович, за когото в документа се подчертава, че ако не стане премиер, ще заеме важен министерски пост.
Селакович остава кандидат за поста външен министър, въпреки че според европейското разузнаване името на Марко Джурич, настоящият посланик на Сърбия във Вашингтон, също е в обръщение, но "Москва препоръчва Селакович" за поста.
Джилас е "троянският кон" от средите на опозицията
Анализът на европейските разузнавателни служби се занимава и с ролята на президента на Партията на свободата и справедливостта Драган Джилас на политическата сцена в Сърбия. Според документа има индикации за „задкулисно сътрудничество с Вучич и ролята му на „троянски кон“, което предизвиква раздори между опозиционните партии и ги отслабва от известно време“. Споменава се, че Драган Джилас е отхвърлял няколко пъти сътрудничество със СНС преди изборите, но това сътрудничество между него и Александър Вучич стана по-вероятно след лична среща в средата на април и обявяването на възможни предсрочни местни избори в Белград през есента на 2022 г. или пролетта на 2023г.
