Смъртта на руския писател и интелектуалец Александър Солженицин е широко коментирана и в западния печат. В повечето от коментарите са отразени противоречивите чувства, които пораждаше личността на Солженицин приживе. 
Френският в. "Монд" припомня, че руският писател почти винаги е срещал доста резервиран прием на Запад. Той сякаш притесняваше хората, най-вече с решението си да се завърне в Новата Русия през 1994 г. Тогава хората започнаха да се питат как трябва да се разбира неговата подкрепа за руския президент Владимир Путин, който на Запад беше представян до голяма степен като олицетворение на злото. Притесняващи бяха и патриотичните позиции на Солженицин, който одобряваше войната в Чечения, както и настояването му за въвеждането на смъртно наказание за терористите, припомня френският всекидневник.
Светът отдава почит на бореца срещу произвола, на човека, който три пъти се пребори със смъртта, въплътена от войната, лагера и тежката болест, пише френският "Фигаро". Умря душата на Русия, допълва френският всекидневник "Либерасион" по същата тема. Изданието припомня обаче, че в последните години от живота си Солженицин си е навлякъл доста критики заради дружбата си с бившия руски президент Владимир Путин, на която мнозина гледаха като на странен парадокс. Това приятелство между бивш затворник и бивш офицер от КГБ си остана неразбрано, допълва всекидневник и припомня, че Солженицин е бил обвиняван и в антисемитизъм заради книгата си "Двеста години заедно", посветена на историята на евреите в Русия.
Александър Солженицин почина в понеделник на 89-годишна възраст, а утре ще бъде погребан в Донския манастир в Москва.
