Според Малайзийската национална новинарска агенция, на 23 април т. г. посланикът на Mалайзия в Русия Датук Бала Чандран Тарман е заявил, че високотехнологичните компании от Малайзия са готови да разгледат искания на Русия за доставка на микропроцесори. Известия за конкретни преговори отсъстват, по всяка вероятност изказването на посланика се ограничава до заявяване на намерение. Въпросното изказване предизвика негативни реакции от някои медии в Югоизточна Азия. Ако действително започнат доставки на малоазийски чипове за Русия, това би означавало, че далекоизточната страна ще наруши ако не санкциите на ООН към Русия, то поне санкциите, предвидени от американското търговско законодателство. Това на свой ред създава предпоставки на самата Малайзия да бъдат наложени икономически санкции. Някои коментатори определят изявлението на малайзийския посланик в Москва като необвързващ коментар за възможни действия в бъдеще, а не като съобщение за договорени и започващи доставки.
Осъществяването на подобни доставки би срещнало и други усложнения. Немаловажен детайл е фактът, че голяма част от сглобяваните в Малайзия микропроцесори съдържат компоненти, които се изработват в други страни и върху които има авторски права на други, често японски и американски, компании. Ако Малайзия иска да изнася споменатите чипове, необходимо е да получи разрешението на собствениците на правата, в противен случай рискува въвличане в съдебни процеси, чиито изход ще са значителни по размер глоби. Специализираните в интегрирането и тестването на микроконтролери малайзиски компании са само част от сложната глобална производствена верига на чипове. Затова самостоятелно решение на Малайзия за износ на високотехнологични компоненти за подложената на международни санкции Русия крие големи рискове. Малайзия обаче е център на заводи, които принадлежат или са свързани със световни производители на процесори регистрирани в други страни. Това означава, че далекоизточната страна е значителен участник в споменатата индустрия заради практиката на аутсорсинг.
Технически не е невъзможно да се осъществи износ на сглобени в Малайзия чипове за Русия, но както вече споменахме, пречките пред подобна сделка са сериозни, особено предвид финансовите последици, които биха могли да имат. Все пак, дори коментирането на такава възможност разкрива поне два големи проблема, свързани с търговията с микропроцесори в момента:
Първият проблем се състои в голямото значение на микропроцесорите при създаването на военна техника и „умни“ боеприпаси. Масово използваните и от двете воюващи страни дронове, самонасочващите се противотанкови ракети, подобни на прочулия се FGM-148 Javelin, комуникационното оборудване, противовъздушните и противоракетни системи, управлението на артилерийския огън, както и много други военни системи са невъзможни без чипове. Това превръща военните индустрии на двете воюващи страни и техните съюзници в крупни потребители на микропроцесори.
Вторият проблем е, че търсенето на чипове надвишаваше тяхното производство още преди разразяването на конфликта в Украйна. Мнозина свързват недостига на микропроцесори на световния пазар с пандемията от COVID-19. Подобно обобщение е твърде опростено и неточно. Недостигът на чипове е тенденция, възникнала и развила се по-рано, а коронакризата само доведе до нейното изостряне.
Като главна причина за недостига можем да посочим това, че нашият живот се насища с все повече дигитални устройства, в които рядко има само по един чип. Много от споменатите устройства са такива, от които сме зависими в ежедневния живот и работа. Красноречив пример в това отношение представляват автомобилите. Години преди пандемията автомобилната индустрия започва да влага все повече и повече чипове в колите като в последно време тенденцията се засили значително. Познавачи на автомобилната индустрия твърдят, че в нов стандартен автомобил се влагат средно 100 или повече чипа в зависимост от неговата степен на свързаност с комуникационни и навигационни мрежи. Разработването на автомобили с автономно управление изисква все по-мощни процесори, които на свой ред се захранват с данни от многобройни датчици. Насърчаваното по екологични съображения производство на електрически и хибридни автомобили също се нуждае от голямо количество микропроцесори. Достатъчно е да споменем, че зареждането и поддръжката на техните акумулаторни батерии се обезпечава от многобройни датчици и се управлява от бордови компютри. Отделно от това, навигационните системи, с които сме свикнали и които приемаме като даденост, също водят до увеличено търсене на процесори.
В последните години много се увеличава и употребата на дигитални сензори в производството: не само в индустрията, но и в земеделието. Влажността на почвата на стотици декари например, нерядко се следи посредством микропроцесори и свързани с тях датчици.
За многобройните системи за сигурност и наблюдение, включващи камери, комуникационни и записващи системи, разположени в обществени сгради, училища и дори частни домове също са необходими милиони процесори. Умният дом, набиращ популярност в последните десет години, също е немислим без изобилие от микропроцесори.
Все по-широкото навлизане на дроновете извън военното дело, например за извършване на доставки, за нуждите на полицейските служби или като любителска техника е друго пазарно направление, в което необходимостта от чипове устойчиво нараства. Наред с всичко казано, развиващите се 5G мрежи включват в себе си хиляди микропроцесори.
На този фон, пандемията от коронавирус още повече усложни пазара на микропроцесори. Продължителните изолации с трудно предвидим край от началото на пандемията рязко повишиха търсенето на устройства за работа и учене от къщи, както и на гейминг конзоли. Търсенето надскочи възможностите на фабриките.
Пандемията и свързаните с нея локдауни доведе до временен спад в търсенето на автомобили. Тъй като продължителността на процеса беше трудно предвидима, автомобилните компании свиха производството си, за да ограничат загубите си. В резултат на това, тези компании намалиха и купуването на чипове. На свой ред, производителите на микропроцесори В резултат на това са налице системни забавяния и дори свиване на част от производството в автомобилния сектор.
Политичеспренасочиха продукцията си към други клиенти. Сега, когато благодарение на масовите ваксинации пандемията в световен мащаб изглежда относително овладяна, търсенето на автомобили отново се повиши, но капацитетът на фабриките за чипове вече е преразпределен и пред автомобилната индустрия се очертават трудности в снабдяването с полупроводникови елементи.ко решение, което още повече усложнява недостига на чипове, е една забрана, която правителството на Доналд Тръмп наложи на американските компании: не им се позволява да изнасят чипове за китайския дигитален гигант Huawei, под предлог, че последните използвали технологиите за шпионаж. В резултат мениджърите на Huawei са увеличили значително поръчките на чипове от неамерикански производители, което води до това, че вече претовареният пазар се претоварва допълнително, а за потребители извън Китай чиповете още повече не достигат.
В тази обстановка, ако Русия успее да договори доставка на чипове, ще навреди на всички участници в споменатия пазар дори със самото купуване на микропроцесорите. Излишно е да се казва, че ако успее да ги вложи в продукцията на военнопромишления си комплекс, това ще удължи и усложни войната още повече. Украйна, на свой ред, също бе принудена да стане потребител на чипове за военна електроника, което неминуемо затруднява достъпа до микропроцесори на останалите купувачи.
В този контекст, забавените доставки на електроника ще бъдат част от живота на всички ни в близко бъдеще.
Възниква въпросът защо предлагането на чипове не е в състояние бързо да догони тяхното търсене. Производството и продажбата на микропроцесори носи значителни печалби, намирането на инвестиции не е проблем. Все пак, бързо разширение на производствения капацитет не се наблюдава. Основната причина за това е, че инсталациите за производство на микропроцесори са много сложни и изграждането им отнема много време. Според специалистите, една година е крайно недостатъчен срок, за да се изгради нова фабрика за микропроцесори, независимо от финансовия ресурс на компанията. Обучението и подготовката на висококвалифицирани инженери също е продължителен процес, а подготвените специалисти са често по-малко от търсените. Пример в това отношение е обявената през ноември миналата година нова фабрика за микроконтролери на Samsung в град Тейлър, щата Тексас, която се изгражда с инвестиция от 17 млрд. долара, но ще започне работа не по-рано от втората половина на 2024 г.
За да намали недостига на чипове, през февруари 2021 г. президентът на САЩ Джо Байдън е подписал президентско разпореждане за укрепване на веригите за доставки в микрпроцесорната индустрия, а през септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е заявила намерение да се разработи европейки закон за чиповете, за да се намали зависимостта на европейските компании от внос на чипове.
Наред с това, производителите взимат разнообразни мерки за опазване на авторското право и патентите, вложени в чиповете. Това също забавя започването на ново производство. Мерките за сигурност усложняват подбора на персонал и организацията на производството. Необходими са подсилени системи за наблюдение в лабораториите и заводите, както и прикриващ дизайн, който да предотврати или максимално да затрудни кражбата на технологии. Промишленият шпионаж в този отрасъл процъфтява още от времето на Студената война и днес си служи с най-модерни технически средства. Превантивните мерки са скъпи и не винаги успяват да опазят търговската тайна.
Изказването на Датук Бала Чандран Тарман може да се окачестви като неуместна любезност и дипломатическа непредпазливост и то едва ли ще доведе до доставки на чипове от Малайзия за Русия, но проблемите, за които то ни подсеща, са реални и непрекъснато се усложняват. Оказва се, че дори радващата се на силно търсене и големи печалби микропроцесорна индустрия е била оставена без навременни инвестиции и без достатъчен капацитет години преди коронавирусната пандемия и войната в Украйна. Това излага на риск живота и благоденствието на огромен брой хора в глобален мащаб. Мисленето от последния четвърт век, според което високотехнологичните заводи се изграждаха в страни с ниска цена на труда, създаде както глобални дисбаланси, така и глобален недостиг. Ще са необходими много усилия за преодоляване на проблемите както от правителствата, така и от компаниите, които създават нашето дигитално настояще и бъдеще.
Осъществяването на подобни доставки би срещнало и други усложнения. Немаловажен детайл е фактът, че голяма част от сглобяваните в Малайзия микропроцесори съдържат компоненти, които се изработват в други страни и върху които има авторски права на други, често японски и американски, компании. Ако Малайзия иска да изнася споменатите чипове, необходимо е да получи разрешението на собствениците на правата, в противен случай рискува въвличане в съдебни процеси, чиито изход ще са значителни по размер глоби. Специализираните в интегрирането и тестването на микроконтролери малайзиски компании са само част от сложната глобална производствена верига на чипове. Затова самостоятелно решение на Малайзия за износ на високотехнологични компоненти за подложената на международни санкции Русия крие големи рискове. Малайзия обаче е център на заводи, които принадлежат или са свързани със световни производители на процесори регистрирани в други страни. Това означава, че далекоизточната страна е значителен участник в споменатата индустрия заради практиката на аутсорсинг.
Технически не е невъзможно да се осъществи износ на сглобени в Малайзия чипове за Русия, но както вече споменахме, пречките пред подобна сделка са сериозни, особено предвид финансовите последици, които биха могли да имат. Все пак, дори коментирането на такава възможност разкрива поне два големи проблема, свързани с търговията с микропроцесори в момента:
Първият проблем се състои в голямото значение на микропроцесорите при създаването на военна техника и „умни“ боеприпаси. Масово използваните и от двете воюващи страни дронове, самонасочващите се противотанкови ракети, подобни на прочулия се FGM-148 Javelin, комуникационното оборудване, противовъздушните и противоракетни системи, управлението на артилерийския огън, както и много други военни системи са невъзможни без чипове. Това превръща военните индустрии на двете воюващи страни и техните съюзници в крупни потребители на микропроцесори.
Вторият проблем е, че търсенето на чипове надвишаваше тяхното производство още преди разразяването на конфликта в Украйна. Мнозина свързват недостига на микропроцесори на световния пазар с пандемията от COVID-19. Подобно обобщение е твърде опростено и неточно. Недостигът на чипове е тенденция, възникнала и развила се по-рано, а коронакризата само доведе до нейното изостряне.
Като главна причина за недостига можем да посочим това, че нашият живот се насища с все повече дигитални устройства, в които рядко има само по един чип. Много от споменатите устройства са такива, от които сме зависими в ежедневния живот и работа. Красноречив пример в това отношение представляват автомобилите. Години преди пандемията автомобилната индустрия започва да влага все повече и повече чипове в колите като в последно време тенденцията се засили значително. Познавачи на автомобилната индустрия твърдят, че в нов стандартен автомобил се влагат средно 100 или повече чипа в зависимост от неговата степен на свързаност с комуникационни и навигационни мрежи. Разработването на автомобили с автономно управление изисква все по-мощни процесори, които на свой ред се захранват с данни от многобройни датчици. Насърчаваното по екологични съображения производство на електрически и хибридни автомобили също се нуждае от голямо количество микропроцесори. Достатъчно е да споменем, че зареждането и поддръжката на техните акумулаторни батерии се обезпечава от многобройни датчици и се управлява от бордови компютри. Отделно от това, навигационните системи, с които сме свикнали и които приемаме като даденост, също водят до увеличено търсене на процесори.
В последните години много се увеличава и употребата на дигитални сензори в производството: не само в индустрията, но и в земеделието. Влажността на почвата на стотици декари например, нерядко се следи посредством микропроцесори и свързани с тях датчици.
За многобройните системи за сигурност и наблюдение, включващи камери, комуникационни и записващи системи, разположени в обществени сгради, училища и дори частни домове също са необходими милиони процесори. Умният дом, набиращ популярност в последните десет години, също е немислим без изобилие от микропроцесори.
Все по-широкото навлизане на дроновете извън военното дело, например за извършване на доставки, за нуждите на полицейските служби или като любителска техника е друго пазарно направление, в което необходимостта от чипове устойчиво нараства. Наред с всичко казано, развиващите се 5G мрежи включват в себе си хиляди микропроцесори.
На този фон, пандемията от коронавирус още повече усложни пазара на микропроцесори. Продължителните изолации с трудно предвидим край от началото на пандемията рязко повишиха търсенето на устройства за работа и учене от къщи, както и на гейминг конзоли. Търсенето надскочи възможностите на фабриките.
Пандемията и свързаните с нея локдауни доведе до временен спад в търсенето на автомобили. Тъй като продължителността на процеса беше трудно предвидима, автомобилните компании свиха производството си, за да ограничат загубите си. В резултат на това, тези компании намалиха и купуването на чипове. На свой ред, производителите на микропроцесори В резултат на това са налице системни забавяния и дори свиване на част от производството в автомобилния сектор.
Политичеспренасочиха продукцията си към други клиенти. Сега, когато благодарение на масовите ваксинации пандемията в световен мащаб изглежда относително овладяна, търсенето на автомобили отново се повиши, но капацитетът на фабриките за чипове вече е преразпределен и пред автомобилната индустрия се очертават трудности в снабдяването с полупроводникови елементи.ко решение, което още повече усложнява недостига на чипове, е една забрана, която правителството на Доналд Тръмп наложи на американските компании: не им се позволява да изнасят чипове за китайския дигитален гигант Huawei, под предлог, че последните използвали технологиите за шпионаж. В резултат мениджърите на Huawei са увеличили значително поръчките на чипове от неамерикански производители, което води до това, че вече претовареният пазар се претоварва допълнително, а за потребители извън Китай чиповете още повече не достигат.
В тази обстановка, ако Русия успее да договори доставка на чипове, ще навреди на всички участници в споменатия пазар дори със самото купуване на микропроцесорите. Излишно е да се казва, че ако успее да ги вложи в продукцията на военнопромишления си комплекс, това ще удължи и усложни войната още повече. Украйна, на свой ред, също бе принудена да стане потребител на чипове за военна електроника, което неминуемо затруднява достъпа до микропроцесори на останалите купувачи.
В този контекст, забавените доставки на електроника ще бъдат част от живота на всички ни в близко бъдеще.
Възниква въпросът защо предлагането на чипове не е в състояние бързо да догони тяхното търсене. Производството и продажбата на микропроцесори носи значителни печалби, намирането на инвестиции не е проблем. Все пак, бързо разширение на производствения капацитет не се наблюдава. Основната причина за това е, че инсталациите за производство на микропроцесори са много сложни и изграждането им отнема много време. Според специалистите, една година е крайно недостатъчен срок, за да се изгради нова фабрика за микропроцесори, независимо от финансовия ресурс на компанията. Обучението и подготовката на висококвалифицирани инженери също е продължителен процес, а подготвените специалисти са често по-малко от търсените. Пример в това отношение е обявената през ноември миналата година нова фабрика за микроконтролери на Samsung в град Тейлър, щата Тексас, която се изгражда с инвестиция от 17 млрд. долара, но ще започне работа не по-рано от втората половина на 2024 г.
За да намали недостига на чипове, през февруари 2021 г. президентът на САЩ Джо Байдън е подписал президентско разпореждане за укрепване на веригите за доставки в микрпроцесорната индустрия, а през септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е заявила намерение да се разработи европейки закон за чиповете, за да се намали зависимостта на европейските компании от внос на чипове.
Наред с това, производителите взимат разнообразни мерки за опазване на авторското право и патентите, вложени в чиповете. Това също забавя започването на ново производство. Мерките за сигурност усложняват подбора на персонал и организацията на производството. Необходими са подсилени системи за наблюдение в лабораториите и заводите, както и прикриващ дизайн, който да предотврати или максимално да затрудни кражбата на технологии. Промишленият шпионаж в този отрасъл процъфтява още от времето на Студената война и днес си служи с най-модерни технически средства. Превантивните мерки са скъпи и не винаги успяват да опазят търговската тайна.
Изказването на Датук Бала Чандран Тарман може да се окачестви като неуместна любезност и дипломатическа непредпазливост и то едва ли ще доведе до доставки на чипове от Малайзия за Русия, но проблемите, за които то ни подсеща, са реални и непрекъснато се усложняват. Оказва се, че дори радващата се на силно търсене и големи печалби микропроцесорна индустрия е била оставена без навременни инвестиции и без достатъчен капацитет години преди коронавирусната пандемия и войната в Украйна. Това излага на риск живота и благоденствието на огромен брой хора в глобален мащаб. Мисленето от последния четвърт век, според което високотехнологичните заводи се изграждаха в страни с ниска цена на труда, създаде както глобални дисбаланси, така и глобален недостиг. Ще са необходими много усилия за преодоляване на проблемите както от правителствата, така и от компаниите, които създават нашето дигитално настояще и бъдеще.
