Директива за прозрачност в заплащането, приета в края на месец март задължава компаниите от ЕС да оповестяват информация, чрез която служителите да могат да сравняват заплатите си и да съобщават за разлики, основани на пола.
Държавите членки трябва да транспонират директивата в националното си законодателство до 2026 г. Какво следва да бъде приложено за законодателството и как това ще се отрази на пазара на труда в България, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право, цитиран от Pariteni.bg.
Този документ има съществено значение, защото ще даде право на информиране на търсещите работа лица относно заплащането и право да бъдат запознати с нивата на заплащане на работници, полагащи еднакъв труд, както и задължения за компаниите да докладват разликите в заплащането на жените и мъжете. Прозрачността на заплащането разкрива структурите на заплащането в една организация и позволява на работещите да предприемат действия за справяне с постоянните разлики в заплащането.
С тази Директива ще се премахнат пристрастията и дискриминацията, основани на пола, дори и несъзнателна. Всеки работник ще има правота да знае колко печелят неговите колеги, мениджъри и изпълнителни директори, както и той да оповестява своето заплащане.
Прозрачността на заплащането означава, че работниците и служителите ще имат право да поискат и да им се предоставя информация за всички плащания, бонуси и допълнителни придобивки, изплащани в цялата организация. Работодателят ще се задължи да предоставя информация за задачите и уменията, свързани с оценката на работата с цел установяване на равно заплащане за труд с еднаква стойност. Гарантира се, че работниците са свободни да обсъждат заплащането си и се предотвратяват клаузи за заплахи срещу работници, които обсъждат заплащането си.
Прозрачността на заплащането може да играе решаваща роля за осигуряване на значителен напредък в справянето с разликата в заплащането на жените и мъжете. В България е 12,2% според последните актуални данни към 2021 година. В България жените претърпяват сериозни загуби поради силното си присъствие в нископлатени сектори. Заетостта на жените преобладава в два от трите най-ниско платени икономически дейности, при това с по-ниска работна залата от тази на мъжете - "Хотелиерство и ресторантьорство" (с 21%), "Култура, спорт и развлечения (с 26%).
Разликата в заплащането се дължи основно на хоризонтално и вертикално сегментирания по пол на пазар на труда. Затова подобряването на баланса по пол в икономическите дейности и професиите, по-добрата реализация на жените във високоплатени сектори и в процесите на вземане на решения, прозрачността при заплащането и др., са значим фактор за нейното намаляване. Директива ще помогне да се ограничи феминизацията и сегрегация на професиите и недостатъчното оценяване и възнаграждение на работата, извършена от жените в конкретни работни места или цели сектори.
Важно е да се свие разликата в заплащането между половете, за да се свие разлика в пенсиите след приключване на трудовата активност. Средно за България, пенсиите на жените за осигурителен стаж и възраст са с 20.2% по-ниски от пенсиите на мъжете. Съществува и социален императив, тъй като разликата в пенсиите имат последици за живота на жените, включително тяхната финансова сигурност и качество на живот.
Директива подкрепя и процеса на колективното договаряне за намаляване на несправедливите и/или ненужно големи разлики в заплащането между групи работници, както и за по-добро справяне с ниското заплащане като цяло. Колективното договаряне играе съществена роля за ефективно прилагане на принципа на равното заплащане.
Тази Директива ще подкрепи в максимална степен прозрачността в заплащането на труда, създавайки норми, които надхвърлят обсега на едно предприятие и/или важат за всички поделения на една и съща компания, вкл. в мултинационалните компании. Така Директивата ще помогне чрез колективното договаряне за ефективно прилагане на принципа на равното заплащане, като се елиминира фактора териториалното местоположение на компанията.
По-бързото транспониране на Директивата за прозрачност на заплащането ще ускори процеса за сближаване с европейските нива на заплащане и постигане еднакво заплащане за равен труд или труд с една и съща стойност.
Държавите членки трябва да транспонират директивата в националното си законодателство до 2026 г. Какво следва да бъде приложено за законодателството и как това ще се отрази на пазара на труда в България, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право, цитиран от Pariteni.bg.
Този документ има съществено значение, защото ще даде право на информиране на търсещите работа лица относно заплащането и право да бъдат запознати с нивата на заплащане на работници, полагащи еднакъв труд, както и задължения за компаниите да докладват разликите в заплащането на жените и мъжете. Прозрачността на заплащането разкрива структурите на заплащането в една организация и позволява на работещите да предприемат действия за справяне с постоянните разлики в заплащането.
С тази Директива ще се премахнат пристрастията и дискриминацията, основани на пола, дори и несъзнателна. Всеки работник ще има правота да знае колко печелят неговите колеги, мениджъри и изпълнителни директори, както и той да оповестява своето заплащане.
Прозрачността на заплащането означава, че работниците и служителите ще имат право да поискат и да им се предоставя информация за всички плащания, бонуси и допълнителни придобивки, изплащани в цялата организация. Работодателят ще се задължи да предоставя информация за задачите и уменията, свързани с оценката на работата с цел установяване на равно заплащане за труд с еднаква стойност. Гарантира се, че работниците са свободни да обсъждат заплащането си и се предотвратяват клаузи за заплахи срещу работници, които обсъждат заплащането си.
Прозрачността на заплащането може да играе решаваща роля за осигуряване на значителен напредък в справянето с разликата в заплащането на жените и мъжете. В България е 12,2% според последните актуални данни към 2021 година. В България жените претърпяват сериозни загуби поради силното си присъствие в нископлатени сектори. Заетостта на жените преобладава в два от трите най-ниско платени икономически дейности, при това с по-ниска работна залата от тази на мъжете - "Хотелиерство и ресторантьорство" (с 21%), "Култура, спорт и развлечения (с 26%).
Разликата в заплащането се дължи основно на хоризонтално и вертикално сегментирания по пол на пазар на труда. Затова подобряването на баланса по пол в икономическите дейности и професиите, по-добрата реализация на жените във високоплатени сектори и в процесите на вземане на решения, прозрачността при заплащането и др., са значим фактор за нейното намаляване. Директива ще помогне да се ограничи феминизацията и сегрегация на професиите и недостатъчното оценяване и възнаграждение на работата, извършена от жените в конкретни работни места или цели сектори.
Важно е да се свие разликата в заплащането между половете, за да се свие разлика в пенсиите след приключване на трудовата активност. Средно за България, пенсиите на жените за осигурителен стаж и възраст са с 20.2% по-ниски от пенсиите на мъжете. Съществува и социален императив, тъй като разликата в пенсиите имат последици за живота на жените, включително тяхната финансова сигурност и качество на живот.
Директива подкрепя и процеса на колективното договаряне за намаляване на несправедливите и/или ненужно големи разлики в заплащането между групи работници, както и за по-добро справяне с ниското заплащане като цяло. Колективното договаряне играе съществена роля за ефективно прилагане на принципа на равното заплащане.
Тази Директива ще подкрепи в максимална степен прозрачността в заплащането на труда, създавайки норми, които надхвърлят обсега на едно предприятие и/или важат за всички поделения на една и съща компания, вкл. в мултинационалните компании. Така Директивата ще помогне чрез колективното договаряне за ефективно прилагане на принципа на равното заплащане, като се елиминира фактора териториалното местоположение на компанията.
По-бързото транспониране на Директивата за прозрачност на заплащането ще ускори процеса за сближаване с европейските нива на заплащане и постигане еднакво заплащане за равен труд или труд с една и съща стойност.
