Европейските лидери с лекота порицават Иран за нарушения на човешките права или Америка за липсата на социално равенство, но не са доволни, когато някой друг им посочи техния позорен социален проблем: условията на живот и отношението към 10-те милиона граждани на Европа от ромски (цигански) произход, пише сп. „Икономист".
По всеки социален признак, от доходите до продължителността на живота, от неграмотността до здравеопазването, от престъпността до грижата за децата, ромите са по-зле от която и да било друга група в Европа. Те са не само бедни, но и преследвани. В някои страни дори има твърдения за насилствена стерилизация въпреки официалните опровержения.
Преди Европейският съюз да се разшири на Изток, това бе преди всичко проблем на източноевропейските страни. Но след това множество роми поеха на Запад, увеличавайки присъствието на етническа група, която рядко е добре дошла. Основателно или не, местните хора смятат, че ромите донасят със себе си мръсотия, престъпност, просия и незаконни лагери на красиви места. Някои западни правителства имат просто решение: депортират ги. Първа бе Италия, после този подход възприе Франция, която тази година върна около 8000 роми в Румъния и България. Франция подчертава, че ромите се връщат доброволно, приемайки парични помощи. Тази политика като цяло е популярна сред избирателите. Но тя е неморална и вероятно незаконна, пише „Икономист".
Много по-голям проблем е усещането на ромите за безнадеждност и изолация, заради което те смятат, че да ходят на училище или да търсят работа е загуба на време.
ЕС и европейските правителства могат да постигнат пробив чрез образованието. Повечето ромски деца ходят на училище рядко или никак. Подобряването на образованието им, като се има предвид, че повечето ромски семейства са с много деца, е наложително и е в интерес на европейските правителства. Интегрирането на ромските деца в образованието ще е трудно на фона на чувството за унижение в класната стая. Дете, което не е виждало течаща вода или книга вкъщи, лесно си навлича подигравки. Мнозина ромски родители смятат, че децата им трябва да печелят пари, а не да учат. Цената на учебниците и униформите също е пречка, отбелязва БТА.
Но опитът в Румъния показва, че ромите могат да бъдат убедени да пращат децата си на училище и че правителствата могат да съдействат за това. Първата стъпка е да се прекрати дискриминацията, която се проявява в редица страни - например в Словакия 60% от децата в специалните училища са роми. Полезни са мерки като осигуряване на топло ядене, ваучери за храна, субсидирани обувки и униформи. Нужни са не толкова пари, колкото находчивост и добро желание, пише още „Икономист".
