Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин е на кратко посещение в Бенин в рамките на африканска обиколка в страни на юг от Сахара.
Двете „НРБ” вече сме „РБ” – с тази шега външният министър на Бенин Жан-Мари Ехузу завърши тоста си на вечерята в чест на вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин, който е първият високопоставен български държавник след края на комунизма в двете държави, посещаващ страната на Гвинейския залив в Западна Африка. „НРБ” преди 1990 година е еднаквата абревиатура на Народна република България и Народна република Бенин, а „РБ” – на Република България и Република Бенин след промените и в двете страни.
Между България и Бенин има още удивителни съвпадения, освен еднаквите абревиатури – еднаква площ (в квадратни километри 111 хиляди за България и 112 хиляди за Бенин), еднакво население (между 7 и 8 милиона души), еднакво значение на цивилизациите в стари времена (силни царства като Дахомейското и Първата и Втората българска държава), еднакви епохи на робство (заради корабите с продадени в робство Бенин е наричан „Брега на робите”), еднаква историческа съдба в ново време (социализъм, последван от демокрация), еднаква бедност спрямо останалите народи на съответния континент, еднакви сложни отношения с международните финансови институции като Международния валутен фонд и Световната банка, еднаква принадлежност към франкофонската общност ... А и често представителите на двете страни седят един до друг на международни форуми заради съседството на имената по азбучен ред ...
До идването на Калфин в Бенин връзките между двете държави бяха застинали към 1986 г., когато управлявалият 18 години като социалист и 10 години като демократ президент Матю Кереку е идвал на официално посещение в България. Подобно на България, Бенин отдавна е поел по пътя на демокрацията и пазарната икономика и от абревиатурата „НРБ” е останало само „РБ”.
Останали са и порасналите около двеста бенински младежи, които са завършили образованието си в България и част, от които посрещнаха Калфин с „Добър вечер” на вечерята и после на нарочна среща във външното министерство в близо милионния Котону, който е най-големият град на страната, макар и столицата да е отстоящия на 30 километра тристахиляден Порто Ново. Вечерята беше час след пристигането, при което българският вицепремиер беше посрещнат за първи път при тази африканска обиколка на вече пет държави с кортеж от мотоциклетисти и потвърждение на срещата в сряда следобед с президента Яйи Бони, както и разглеждане на „българските” места в Котону, сред които е и паметник на Георги Димитров, намиращ се на един от най-хубавите площади в града.
„Има ли още тролеи в Пловдив” – изказва съжаление от липсата на електротранспорт в Бенин завършила хранително-вкусова промишленост във втория по български град чернокожа жена, която се оказва една от групата от няколко души, прекарали студентските си години в България. Двама мъже, български възпитаници, които говорят чудесно български език, са професори в местния университет. Две други бели жени се оказват съпруги на бенинци, намерили се с тях също по време на следването им в България.
Това българско присъствие в Бенин е плод на подписаните през 1978 г. Спогодба за културно и научно сътрудничество и през 1986 г. Спогодба за взаимно признаване на дипломите и учебните свидетелства за образование. Тези връзки в образованието са повод и Калфин да се срещне с министъра на началното образование и науката Шаби Закари, комуто обеща България да даде възможност на бенински младежи отново да учат в университетите й в рамките на програми на Европейския съюз за подпомагане на образованието в Африка. Калфин използва срещата и за да потърси подкрепа за кандидатурата на Ирина Бокова за генерален директор на Организацията за образование, наука и култура на Организацията на обединените нации (ЮНЕСКО), тъй като бенинец ръководи изпълнителния съвет на организацията.
Така се оказва, че България и до днес има солидно лоби в някогашната френска част от Западна Африка, към която принадлежи и Бенин, чиято световна известност се свързва най-вече с древната вуду религия, призната за официална в страната.
Бенинските „българи”, както и външният министър на страната, настояваха пред Калфин България да отвори посолство или поне консулство в Котону, което да улесни оформянето на различни документи и издаването на визи. В момента няма акредитиран български посланик, а посолството на България в нигерийската столица Абуджа е натоварено с отношенията с Бенин. Посланикът на Бенин в Женева е акредитиран в София.
Между България и Бенин формално действат и все още неотменени от 1978 г. Търговска спогодба и Спогодба за икономическо, научно и техническо сътрудничество. От 1979 г. има и Спогодба за сътрудничество в областта на селското стопанство и хранителната промишленост. През 1980 г. е учредена и Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, като същата година България е дала и 5 милиона валутни рубли кредит на Бенин с валидност до 1986 г. От 1982 г. до 1989 г. в Котону е имало българска търговска мисия, която е оставила непогасени и до днес дългове за ток, телефон и вода. Във времената, последвали „НРБ”, всички тези договорки са забравени и стокообменът е сведен до нула.
Бенин, обаче, остава възможна посока за български интерес, защото страната има нужда от енергийни и аграрни проекти и кадри и затова се готви да привлича чужди инвестиции. Пример за такъв бизнес интерес е присъствието на Китай на бенинския строителен пазар, като откритата през 2008 г. нова сграда на външното министерство е строена от китайци и затова надписите на пожарогасителите са на китайски език.
А и пазарът в страната е подходящ за български стоки, тъй като е непретенциозен понеже Бенин е една от най-бедните страни на света с брутен вътрешен продукт на глава от населението от 1500 щатски долара. Бедността личи още от въздуха, докато самолетът каца на летището в Котону, чиито колиби са разлети сред мочурища и рояци комари. Улиците са прашни и многолюдни, изпълнени главно с моторетки, търговията тече направо на земята или на импровизирани сергии.
Бенин, обаче, е подходящ за бизнес заради обстоятелството, че се счита за образец за демократизацията на Африка заради мирното предаване на властта след свободни избори през 2006 г., когато Кереку не спазва африканската традиция да окупира президентското място и след втория си демократичен мандат се оттегля сам без да промени конституцията в своя полза.
Затова кратката спирка на Калфин в Бенин се оказва възможност България да се върне на картата на политическите и бизнес връзки на западноафриканската държава, като смени „НРБ” с „РБ” и като използва топлите чувства на бенинските „българи”, завършили образованието си в български университети.
