Музикантът Шарл Дюмон, композирал прочутата песен Non, je ne regrette rien ("Не, не съжалявам за нищо") на легендарната френска певица Едит Пиаф, почина на 95-годишна възраст, предаде АФП.
Дюмон, който е работил и с други легенди на музиката като Далида и Барбра Стрейзанд, е починал в дома си в Париж в неделя вечерта след продължително боледуване, съобщи за АФП партньорката му Флоранс.
В социалната мрежа Екс френският министър на културата Рашида Дати отдаде почит към паметта на "свещеното чудовище на френската песен".
Роден в Каор, Франция, на 26 март 1929 г., Шарл Дюмон е тромпестит по образование. Големия завой в кариерата си музикантът прави в началото на 60-те години на миналия век, когато най-накрая успява да убеди "голямата" Едит Пиаф да изпълни една от неговите композиции.
Оттогава Non, je ne regrette rien се превръща в незабравим стандарт на Пиаф, познат по целия свят.
"Майка ми ме е родила, но Едит Пиаф ме даде на света. Без нея никога нямаше да направя всичко, което съм постигнал", каза музикантът в интервю пред АФП през 2015 г.
Пътят обаче е дълъг, преди Пиаф да се съгласи да изпее песента.
През 1956 г. от пианото на Шарл Дюмон, тогава 27-годишен малко известен музикант, се "раждат" нотите на това, което впоследствие ще се превърне в една от най-известните френски песни в света.
Първоначално Кралицата на френския шансон не е убедена.
"Пиаф вече ме беше изгонила три пъти, не исках да я виждам повече. Мишел Вокер, който написа текста, обаче ме убеди да опитам отново през 1960 г. Когато тя разбра, че ще бъда там, нададе вой и настоя срещата да бъде отменена. Ние все пак се появихме в дома й. Тя ни пусна да влезем. Изсвирих песента на пианото. И никога повече не се отделихме един от друг. Тогава тя беше в най-лошата си форма, а тази песен я върна към живота", разказва Дюмон пред АФП през 2018 г.
Срещата поставя началото на сътрудничество, което продължава няколко години - до смъртта на Един Пиаф през 1963 г., плод на което са над 30 песни. Сред тях са Mon dieu, Les flonflons du bal и Les amants.
"Ако съм станал международен композитор, то е благодарение на Едит", казва Дюмон, който след това работи с американката Барбра Стрейзанд.
Кариерата на Шарл Дюмон като певец също е белязана от сътрудничеството му с Пиаф. Самостоятелно той издава поредица от албуми, в които любовта заема лъвския пай.
До 2019 г. Дюмон продължава да се изявява на сцена. "Когато се върнеш пред публика, която е дошла да те види, както е идвала преди 20, 30 или 40 години, и те приема по същия начин, това ти връща твоите 20 години", споделя той.
Дюмон, който е работил и с други легенди на музиката като Далида и Барбра Стрейзанд, е починал в дома си в Париж в неделя вечерта след продължително боледуване, съобщи за АФП партньорката му Флоранс.
Il était l’auteur de « Je ne regrette rien » d’Édith Piaf parmi tant d’autres splendeurs de la chanson française. Disparition de Charles Dumont. pic.twitter.com/4tXmVa4HBv
— Eric Naulleau (@EricNaulleau) November 18, 2024
В социалната мрежа Екс френският министър на културата Рашида Дати отдаде почит към паметта на "свещеното чудовище на френската песен".
Роден в Каор, Франция, на 26 март 1929 г., Шарл Дюмон е тромпестит по образование. Големия завой в кариерата си музикантът прави в началото на 60-те години на миналия век, когато най-накрая успява да убеди "голямата" Едит Пиаф да изпълни една от неговите композиции.
Оттогава Non, je ne regrette rien се превръща в незабравим стандарт на Пиаф, познат по целия свят.
"Майка ми ме е родила, но Едит Пиаф ме даде на света. Без нея никога нямаше да направя всичко, което съм постигнал", каза музикантът в интервю пред АФП през 2015 г.
Пътят обаче е дълъг, преди Пиаф да се съгласи да изпее песента.
През 1956 г. от пианото на Шарл Дюмон, тогава 27-годишен малко известен музикант, се "раждат" нотите на това, което впоследствие ще се превърне в една от най-известните френски песни в света.
Първоначално Кралицата на френския шансон не е убедена.
"Пиаф вече ме беше изгонила три пъти, не исках да я виждам повече. Мишел Вокер, който написа текста, обаче ме убеди да опитам отново през 1960 г. Когато тя разбра, че ще бъда там, нададе вой и настоя срещата да бъде отменена. Ние все пак се появихме в дома й. Тя ни пусна да влезем. Изсвирих песента на пианото. И никога повече не се отделихме един от друг. Тогава тя беше в най-лошата си форма, а тази песен я върна към живота", разказва Дюмон пред АФП през 2018 г.
Après le succès de Non, je ne regrette rien, écrit pour la Môme, le compositeur lui livrera une trentaine de chansons. Après la mort de la chanteuse, son ami rebondira comme chanteur.
— Le Figaro (@Le_Figaro) November 18, 2024
→ https://t.co/Bbi7ajnJb7 pic.twitter.com/giTLMb04OR
Срещата поставя началото на сътрудничество, което продължава няколко години - до смъртта на Един Пиаф през 1963 г., плод на което са над 30 песни. Сред тях са Mon dieu, Les flonflons du bal и Les amants.
"Ако съм станал международен композитор, то е благодарение на Едит", казва Дюмон, който след това работи с американката Барбра Стрейзанд.
Кариерата на Шарл Дюмон като певец също е белязана от сътрудничеството му с Пиаф. Самостоятелно той издава поредица от албуми, в които любовта заема лъвския пай.
До 2019 г. Дюмон продължава да се изявява на сцена. "Когато се върнеш пред публика, която е дошла да те види, както е идвала преди 20, 30 или 40 години, и те приема по същия начин, това ти връща твоите 20 години", споделя той.
