Лятото е сезонът на пожарите поради топлото и сухо време. Докато Гърция и Канада се борят с мащабни горски пожари, в историята са се случвали не един или два катастрофални и опустошителни огнени бедствия, които унищожават и изпепеляват почти цели градове.

1. Големият пожар в Лондон (1666 г.) унищожава голяма част от града Лондон, включително около 87 църкви, 13 200 къщи и 87 ливади. Бедствието продължава 4 дни. 70 хиляди души остават без дом.

2. Големият пожар в Чикаго (1871 г.) - започва от една къща и се разпространява бързо поради силния вятър и липсата на дъжд. Унищожени са около 17 500 сгради, а загиват около 300 души. Чикаго по това време е с дървено строителство и предразположен към избухването на такова огнено бедствие голям пожар поради хаотичното строителство без съобразяване с изисквания за пожарна безопасност.



3. Големият пожар в Сан Франциско (1906 г.) започва след унищожително земетресение с магнитуд 7,9 по Рихтер. Пожарът продължава  3 дни и унищожава около 80% от града. По онова време са описани само 567 смъртни случая, в наши дни се счита, че от земетресението и последвалия голям пожар, траял няколко дни, умират около 3000 жители.

4. Пожарът в древния град Александрия (48 г. пр.н.е.), Египет, разрушава голяма част от библиотеката на Александрия, считана за едно от чудесата на Стария свят и център на древните знания.

5. Тунгуски метеорит (1908 г.) е експлозия на небесно тяло, за който все още няма утвърдена еднозначна хипотеза какво се е взривило край река Подкаменная Тунгуска на територията на днешния Красноярски край, Русия на 30 юни 1908 г. Въпросното небесно тяло е прелетяло във вид на болид през цяла Европа. Хипотезите и теориите са най-различни - от научен експеримент на Никола Тесла до падане на метеор. Тялото се взривява във въздуха със серия от експлозии и пада в тайгата край р. Подкаменная Тунгуска. При взривяването се отделя енергия колкото от приблизително 2000 бомби като първата атомна бомба „Малчугана“ над Хирошима (1945) или от най-мощната взривена водородна бомба – Цар Бомба (1961).

Мощността на взрива се оценява в рамките от 10 до 50 мегатона тротилов еквивалент.

В резултат от взрива дърветата са повалени на площ над 2000 квадратни километър с корените към епицентъра – в самия епицентър обаче остават прави, но без клони, което се смята, че е несъвместимо с метеоритните хипотези. Около 8 млн. дървета са унищожени само за секунди, а въздушната вълна обикаля два пъти земното кълбо. Сеизмичната вълна от експлозията е засечена в обсерватории по целия свят. В течение на няколко дни над Сибир се наблюдава интензивно светене на небето. Скоро след това започва магнитна буря, продължила 5 часа. Необичайните атмосферни светлинни ефекти достигат максимум на 1 юли, след което спадат.

Официалният брой жертви е 0, но се предполага, че е имало трима. По това време районът на експлозията е изключително рядко населен. Една от теориите в полза на това, че именно Никола Тесла е извършил научен експеримент е, че в неговите записки по това време той е търсил по-рядко населено място в Сибир, където да извърши научен експеримент. В свои пресконференции Никола Тесла твърди, че е извършил серия от експерименти за безжичен пренос на пръстеновидни електрически импулси. Според проучване (по американски, руски и др. публикации) на доц. д. мат. н. Огнян Й. Каменов, ръководител на катедра в ТУ в София, явлението е пряк резултат от изследвания на Тесла.

Въпреки това, все още няма официална версия за случилото се, която да е консенсусна.