Биолози са открили антитяло, което напълно неутрализира вируса на треската Зика (ZIKV) дори при ниски концентрации. Молекулата ще послужи за основа на първите лекарства срещу болестта. Работата е публикувана в списание Cell, а резултатите бяха съобщени от пресслужбата на университета "Корнел" в САЩ.
За първи път треската Зика е диагностицирана в Уганда през 1947 г. Пренася се от комара Aedes aegypti. Впоследствие са регистрирани огнища в Азия, Африка, Южна и Северна Америка и Тихоокеанския регион. Последното голямо огнище се появи през 2015-2016 г. в Латинска Америка. Там е открита опасна последица от заразяването с треска: намаляване на размера на черепа на децата, чиито майки са били заразени с вируса.
Биолозите извлекли антитела от кръвни проби и анализирали как те взаимодействат с различни варианти на патогена на треската Зика. В резултат на това открили антитялото DH1017. Теоретично то не би трябвало да неутрализира частиците на ZIKV, тъй като е от клас IgM антитела, които организмът произвежда при първата си среща с патогена.
СЗО мисли ново име на маймунската шарка, защото е дискриминационно срещу африканците
Първите експерименти със синтетични копия на молекулата DH1017 показали, че антитялото се свързва активно с обвивката на вируса Зика и напълно неутрализира патогена дори при свръхниски концентрации. Това се случва както при експерименти с клетъчни култури, така и при опити с бременни мишки, заразени със смъртоносни дози частици ZIKV.
Наблюдението показало, че високата ефикасност на това антитяло се дължи на неговата уникална структура. Това позволява на тези молекули да се свързват с обвивката на вируса, като използват пет отделни вериги от аминокиселини, а не две, както правят конвенционалните антивирусни антитела от клас IgG. Това прави DH1017 около пет пъти по-ефективен от неговите IgG аналози.
В близко бъдеще учените планират да тестват безопасността и ефикасността на тези антитела при маймуни и други животни. Успешното приключване на експериментите ще проправи пътя за клинични изпитвания върху доброволци, което е необходимо за внедряването на DH1017 в медицинската практика, заключават биолозите.
За първи път треската Зика е диагностицирана в Уганда през 1947 г. Пренася се от комара Aedes aegypti. Впоследствие са регистрирани огнища в Азия, Африка, Южна и Северна Америка и Тихоокеанския регион. Последното голямо огнище се появи през 2015-2016 г. в Латинска Америка. Там е открита опасна последица от заразяването с треска: намаляване на размера на черепа на децата, чиито майки са били заразени с вируса.
Биолозите извлекли антитела от кръвни проби и анализирали как те взаимодействат с различни варианти на патогена на треската Зика. В резултат на това открили антитялото DH1017. Теоретично то не би трябвало да неутрализира частиците на ZIKV, тъй като е от клас IgM антитела, които организмът произвежда при първата си среща с патогена.
СЗО мисли ново име на маймунската шарка, защото е дискриминационно срещу африканците
Първите експерименти със синтетични копия на молекулата DH1017 показали, че антитялото се свързва активно с обвивката на вируса Зика и напълно неутрализира патогена дори при свръхниски концентрации. Това се случва както при експерименти с клетъчни култури, така и при опити с бременни мишки, заразени със смъртоносни дози частици ZIKV.
Наблюдението показало, че високата ефикасност на това антитяло се дължи на неговата уникална структура. Това позволява на тези молекули да се свързват с обвивката на вируса, като използват пет отделни вериги от аминокиселини, а не две, както правят конвенционалните антивирусни антитела от клас IgG. Това прави DH1017 около пет пъти по-ефективен от неговите IgG аналози.
В близко бъдеще учените планират да тестват безопасността и ефикасността на тези антитела при маймуни и други животни. Успешното приключване на експериментите ще проправи пътя за клинични изпитвания върху доброволци, което е необходимо за внедряването на DH1017 в медицинската практика, заключават биолозите.
